Огнената кралица
- Автор: Райан Энтони
- Серия: Сянката на гарвана #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Эпическое фэнтези
Электронная книга - «Огнената кралица». Краткое содержание книги:
Както се бе надявал, атаката на Винтен беше привлякла вниманието към южния периметър и те не срещнаха почти никакви пречки, докато излизаха от лагера и крещяха на всеки срещнат страж, че са подложени на яростно нападение и командирът е убит. Това нямаше голям ефект върху варитаите, но свободните мечове скоро вече бързаха да проверят. Само един се опита да им препречи пътя, плещест кавалерист на средна възраст с поведение, характерно за сержантите по целия свят.
— Видяхте ли почитаемия командир да умира? — попита той и върху грубото му лице личеше мрачна ярост.
— Двама убийци — каза Френтис, влагайки в гласа си нотки на паника. — Убиха куритаите все едно са деца.
— Успокой се — заповяда воларианецът със сержантския си глас и се намръщи леко, щом огледа по-внимателно Френтис и Ренсиал и очите му се задържаха върху покритите им с надписи брони. — От коя рота сте? Име и ранг?
Френтис се огледа и като видя, че наблизо няма никой, който да го чуе, заряза страхливото си прегърбване и се изправи.
— Брат Френтис от Шестия орден — каза той и заби юмрук в лицето на сержанта. — Тук съм по работа на кралицата.
Остави мъжа почти в безсъзнание, но жив. От реакцията му на техните вести заключи, че той отдавна е на служба при загиналия командир и че неговият син би могъл да се възползва от такъв верен съветник.
Далин чакаше където го бяха оставили, от източната страна на една от по-големите скали, и държеше здраво конете въпреки нервността им от усилващата се суматоха в лагера.
— Хайде — каза му Френтис, като се метна в седлото. — Никакво спиране до изгрев-слънце.
Воларианската потеря се забави повече от очакваното: прахолякът, вдиган от предните им ездачи, се появи на хоризонта доста след разсъмване на следващия ден.
— Навремето в Урлишката гора щяха вече почти да са ни догонили — отбеляза Далин.
Френтис вдигна далекогледа си, за да огледа по-добре преследвачите: бяха трийсетина, яздеха скупчени заедно.
— Започвам да подозирам, че всичките им най-добри войници лежат мъртви в Кралството.
Заповяда на Далин да продължи напред с инструкции за Ивелда и Лекран, а двамата с Ренсиал се забавиха, за да оставят някои очебийни следи за воларианците: преобърнат камък, парче откъснат плат на клонката на прещипов храст. Изчака, докато ездачите се приближиха на не повече от миля и вече можеше да види как пехотата се точи в тънка нишка зад тях. Яздиха известно време, после спряха на билото на един хълм, очертани на фона на небето. Сега вече пехотата се виждаше по-ясно, дълга колона варитаи, които напредваха в равномерен бяг и все пак съумяваха някак си да се движат в крачка. Предните ездачи се приближаваха с добра скорост и далекогледът на Френтис различи в челото им две фигури: висок младеж, следван отблизо от плещеста фигура, явно насинения сержант. „Скръбта прогонва всяка предпазливост“, помисли си доволно той и извъртя отново коня си на изток.
Лекран се появи пред очите му след около два часа. Беше се качил на един от монолитите с вдигната брадва и му махаше, а измежду скалите от двете му страни изникнаха гарисаите.
— Готово ли е всичко? — извика му Френтис, скочи от коня и се закатери по канарата.
— Ротханската кучка държи южния фланг с половината гарисаи. — Лекран посочи към задънената клисура долу, дълга около двеста крачки и широка към петдесет. Беше затворена в дъното, където група свободни бойци си бяха направили подходящо очебиен лагер, с дим, издигащ се от готварските огньове, и жалки заслони, издигнати между скалите. — И стръвта е заложена.
Френтис знаеше, че това е риск; можеше само да се надява, че яростта на воларианците ще ги направи слепи за въпроса защо враговете им са избрали толкова лошо място за лагеруване. Лекран обаче не виждаше кой знае какъв риск в плана.
— Воларианците гледат на робите като на нещо по-малко от хора — каза той. — Мислят ги за неспособни на истинска разумна мисъл. Повярвай ми, Червени братко. Ще налапат стръвта отведнъж и ние ще ги накараме да се задавят с нея.
— Ами прещипът?
Лекран кимна към мястото, където стрелците на Винтен клечаха зад скалите, току зад северния ръб на клисурата, заобиколени от снопове здраво овързан прещип. Френтис тръгна да слиза от скалата.
— По-добре да си заема мястото. Не забравяй да оставиш няколко свободни мечове да се измъкнат.
Отиде в другия край на клисурата и завари там Иллиан да надзирава приготовленията.
— Казах ти да подготвиш главния лагер, сестро — рече той раздразнено.
— Греблото се справя добре — отвърна тя и срещна погледа му без никакъв признак за разкаяние. — А тъй като аз съм обучавала тези хора, не ми се иска да ги оставя да влязат в битка без мен.