Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
В течение на годините Гран-Дюк бе успял да убеди себе си, че просто е бил инструмент на Дьо Карвил, най-стандартно оръжие, управлявано от техните ръце, и че той нямаше никакво желание да убива семейство Витрал. Бе убедил себе си, също така, че ако той бе отказал предложението на Леонс дьо Карвил, някой друг наемник щеше да извърши исканото от него. Може би дори по по-жесток начин... А и не би пощадил Никол Витрал. Оттогава изкупваше греха си. Бе се привързал към Никол, към внуците ѝ. Научи особеностите на характерите им. Научи се дори да ги обича. Да, да ги обича. Особено Никол. Никога след това не ги беше предавал. Бе се опитал да продължи разследването с възможно най-голяма безпристрастност. Да записва всичко в тетрадката за тях с възможно най-голяма достоверност. С изключение на нощта в Трепор, разбира се. Не бе ангел, никога не е претендирал, че е такъв. Бе методичен, твърд, суров и безпристрастен, дори що се отнася до ДНК тестовете... Отвратителните сатанински тестове, които го подлудиха – дотам, че преди четири дни бе на крачка от самоубийството и като нищо щеше да си тегли куршума.
Всичко това бе вече зад гърба му: провалилият се детектив и разяжданият от угризения самотник. Бе развързал безнадеждно заплетения възел. Оставаше да се докопа до последния свидетел. Мелани Белвоар.
Жълтата камионетка изскочи на завоя. Раздавачът я паркира точно до ксантията. После изхвърча от колата. Бе млад, с дълги, сплетени на плитки коси, прибрани назад с червено памучно шалче. Младеж със спортна фигура. От типа, дето може да прави обиколката си и като се качи на велосипед и цепи напряко през пътеките.
Гран-Дюк застана пред него.
– Извинете. Искам да ви задам един въпрос. Можете ли да ми кажете къде живее Мелани Белвоар?
Раздавачът го изгледа подозрително.
– Съжалявам, но по правило не даваме такива сведения.
Класически отговор. Но без да дава такъв вид, Кредюл Гран-Дюк ликуваше. Раздавачът реагира на името Мелани Белвоар. Значи я познаваше! Най-сетне попадение! Раздавачът пусна три писма в пощенската кутия отсреща и вече се канеше да се качи в камионетката си.
– Една минута, момчето ми. Говоря сериозно. Полиция!
И Кредюл Гран-Дюк показа картата си на заклет частен детектив със знамето на Френската република, която в девет от десет случая вършеше работа.
– E, и? – попита раздавачът, без дори да ѝ хвърли един поглед – аз съм най-обикновен изпълнител. Обслужвам клиенти. За това ми плащат. Напишете официална молба до шефа ми. Бумащината си е негова работа...
Бе попаднал на досадник. Не, нямаше да го притиска. Поне не още. Ще бие на чувства. Гран-Дюк придаде на лицето си изражение на твърде зает инспектор от полицията:
– Cпешно е. Въпрос на живот и смърт. Невъзможно е да ви кажа нищо повече, но всяка изгубена минута работи срещу нас.
Раздавачът го измери с поглед.
– Не мога да ви кажа нищо. Съжалявам, поверително е. Едно обаждане в централата и ще имате нужната информация.
– О, не. Мелани Белвоар не е в регистрите. Поне не с това име.
– Aми тогава, значи не иска да ѝ досаждат...
Бе попаднал на упорит глупак. Наистина нямаше късмет.
– Млади човече, ваш дълг е да помагате на полицията.
Младежът подсвирна и разтърси плитките си.
– Съжалявам, приятелю. Не е в стила ми да доноснича на ченгетата за честните хорица. Мина му времето... Айде, чао.
И раздавачът обърна гръб на Гран-Дюк.
– Добре – каза Гран-Дюк. – Колко?
– Какво „колко“? – попита с въздишка раздавачът.
– Колко за адреса? Пет хиляди франка? Десет?
– Това полицейски методи ли са? – попита раздавачът и се засмя. – Хич не ми се вярва.
Така значи, край на игричките, помисли си Гран-Дюк.
Нищо нямаше да измъкне от младия глупак по този начин. Раздавачът вече се бе качил в камионетката, когато дългото дуло на револвера потъна в слепоочието му.
– Това вече са полицейски методи! – заяви Гран-Дюк.
Младежът потрепери, сякаш цялата му дързост се изпари изведнъж при вида на властта. Инстинктивно постави ръцете си върху волана.
– Леко, бе. Леко
– И така! Мелани Белвоар?
– Непозната. Не я познавам.
Гран-Дюк натисна дръжката на револвера и дулото потъна по-дълбоко в слепоочието на младежа. Пръстът му се сгърчи върху спусъка. От слепоочието на раздавача потече обилно пот и намокри дулото.