Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
— Зная, че си добре. Не съм чул за теб нищо освен хвалебствия, докато беше далеч оттук — казва той, с устни, опрени в косата ми. — А дъщеря ми?
Обръщам се и правя знак на бавачката ѝ. Маргарет, рижа като Тюдор, се усмихва и маха на непознатия, както е обучена да прави.
— Принцеса! — възкликва баща ѝ, с истинска нежност в гласа си. — Моето малко момиче.
Той обвива по-здраво ръка около талията ми.
— Влизай. В твоя чест има приготвено пиршество, ще има и празненство. Шотландия очаква своята кралица. Нямам търпение да те преведа през границата.
Комендантът на замъка се покланя отново, съпругата му прави реверанс, слугите им смъкват шапките от главите си и падат на колене, когато Арчибалд минава покрай тях с ръката ми в своята. Виждам го как хвърля поглед над стотиците хора, които се кланят, когато минаваме, и гордата извивка на устните му, и знам, че винаги ще ме обича повече, отколкото която и да е жена в Шотландия, докато всеки мъж пада на колене, щом ме види. Арчибалд е роден да се омъжи за кралица. Тази кралица съм аз.
Той спира за миг пред зашеметяващо красив мъж, облечен целият в бяло.
— Помниш ли Антоан д’Арси? — казва Арчибалд без особена топлота в гласа. — Служи като регент, докато херцогът на Олбъни си стои във Франция — тонът му дава ясно да се разбере, че херцогът на Олбъни е без значение за нас, независимо дали е във Франция или в Шотландия, и че бих постъпила благоразумно да не се възхищавам на ослепителния благородник, който се привежда над ръката ми и я целува.
— Разбира се, че си спомням благородния рицар. Стари приятели сме.
— Добре дошли у дома, ваша светлост — казва той. Изправя се и тръсва глава, така че гривата му от кестенява коса се разлита встрани от лицето. Усмихва ми се: — Сигурен съм, че ще можем да работим заедно.
Дворецът Холирудхаус, Единбург
Шотландия, лятото на 1517 г.
Имам всички основания за увереност това лято, когато се връщам в страната си и поемам властта си. Ард е свършил огромна работа в мое отсъствие. Не само е договорил за себе си помилване и свобода от херцога на Олбъни, но и си е възвърнал земите и богатството, и отново се е присъединил към съвета, където може да избере настойниците, определени за сина ми. Подготвил е съвета за завръщането ми, и е насърчил Олбъни да се прибере у дома във Франция при болната си съпруга.
— Направих всичко възможно да ги убедя, че твоето регентство и един съюз с Англия е бъдещето ни — казва той тихо в ухото ми, докато ме повдига, за да ме свали от седлото във вътрешния двор пред двореца. — Мисля, че можем да поемем Шотландия заедно, любов моя.
Както винаги, когато ме сваля от коня и ме държи, усещам топлия му дъх по врата си.
— Трябва да отида да видя сина си веднага — казвам неуверено. Честно казано, дори не мога да си спомня, че съм майка, че съм принцеса. Забравила съм, че съм вдовстваща кралица с държавнически амбиции. Готова съм в миг да отида в спалнята си като нетърпеливо момиче, и да легна с него.
Той ми се усмихва, сякаш прекрасно знае това.
— Върви — казва. — А когато се върнеш, ще вечеряме и ще си легнем. Трябваше да те чакам през цяла година отсъствие. Мога да почакам още час-два.
— Ард… — прошепвам.
— Знам — казва той. — Бързай колкото можеш. Желая те. Желая те ненаситно.
Надавам леко, сподавено ахване и тръгвам обратно към каруците да се погрижа подаръците, които съм донесла за момчето си, да бъдат разопаковани веднага, и казвам на началника на конницата си, че искам да тръгна с нов, отпочинал свеж кон нагоре по Кралския път до замъка. Трябва да сложат на коня английското седло с бяла златоткана дамаска, което Хенри поръча за пътуването ми; хората ще ме гледат как яздя нагоре по стръмния калдъръмен път, и искам да видят, че съм се върнала, могъща и внушителна, заобиколена от скъпи, красиви вещи. Изпълняващият длъжността на регент, Антоан дьо ла Басти, е така красив и усмихнат, сякаш тежките години никога не са се случвали — същият млад мъж, който се прояви на сватбения ми турнир. Казва ми, че ще дойде с мен, и се появява в двора на конюшнята, облечен в обичайните си ослепително бели дрехи, и аз казвам, че е в тон с цветовете на династията ми. Разсмивам се: