Червени морета под червени небета

Отговорът на Джийн дойде малко по-късно:

— Две стъпки!

— Много добре, мастер Валора!

Локи забеляза, че Плешивия Мазука се е вторачил в него, и потисна тревогата си. Знаеше, че внезапната смърт на Калдрис предния ден екипажът прие за ужасно лоша поличба — те открито мърмореха за жени и котки, а цялото им нелюбезно внимание бе насочено към някой си Орин Равел, чието положение на капитан и спасител все повече се разклащаше. Локи се обърна към кърмчията и видя, че отново е вперил поглед в шибащия дъжд, привидно погълнат от удълженията си.

Двама моряци с наметала стояха на второто кормило зад Мазука. В морето натискът на руля беше толкова голям, че можеше лесно да изхвърчи от ръцете на сам мъж. Лицата им бяха тъмни сенки под качулките. И те не биха казали нищо дружелюбно на Локи.

Вятърът пищеше във въжетата и на много стъпки над тях, където повечето платна бяха здраво сгънати. Те продължиха да плават в неопределено югозападно направление, с толкова силен крен към десния борд, че Мазука и помощниците му не просто стояха на кормилата — развилнялото се море изискваше постоянно и тягостно съсредоточаване, за да удържат кораба стабилен, а вълните все повече се надигаха.

Сивкавозелена вълна обля голите ходила на Локи и той всмука шумно въздух. Беше зарязал ботушите си, защото с необути крака се крепеше по-здраво на палубата. Той наблюдаваше водата, която заливаше палубата — нежелан, ала чест гост, преди да се оттече в отворите и да се процеди покрай ръбовете на брезентите, постлани под решетките по палубата. В действителност водата беше топла, но тук, в сърцето на бурята, където слънце не проникваше, а вятърът във въздуха режеше като нож, въображението му я правеше студена.

— Капитан Равел?

Джабрил идваше към него покрай левия парапет, стиснал в черната си като нощ ръка фенер за буря.

— Би било препоръчително още преди няколко часа да свием шибаните брамсели по мачтите! — кресна той.

Откакто Локи стана сутринта, Джабрил го беше упрекнал и му беше напомнил за разни неща поне половин дузина пъти без подкана. Локи се загледа нагоре, към върховете на гротмачтата и фокмачтата и почти се загуби в развихрената мъгла горе.

— И на мен ми хрумна, Джабрил, но ми се стори ненужно. — Според прочетеното от Локи дори и без опънати брамсели мачтите можеше да окажат нежелана подкрепа на смъртоносните бурни ветрове и дори да прекатурят кораба. А той беше твърде зает, че да се сети да ги свие.

— Твърде нужно ще ви се стори, да му се не види, ако се свлекат и завлекат и въжетата!

— Може след малко да ги прибера, Джабрил, ако реша, че е уместно.

— Ако решите, че е уместно?! — зяпна Джабрил срещу него. — Съвсем ли се лишихте от проклетия си разум, Равел? Още преди часове му беше времето да ги свалим тези гадове, а сега моряците, с които разполагаме, са ужасно нужни по други места, а шибаната буря се усилва! Можем да пробваме само ако корабът е в опасност… но, проклет да бъда, нищо чудно скоро и да изпадне! Били ли сте някога толкова далеч в Пиринчено море, капитане?