Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя

— Господарят Арн замина за погребението и няма да се върне до няколко дни, дори седмица — отвърна този път откровено приятелски Бенгт Елинсон. — През това време вие ще сте наши гости тук. Последвайте ме!

Със Сиге и Орм никога досега не се бяха отнасяли като с гости и те не разбраха какво накара този влиятелен Фолкунг толкова внезапно да промени мнението си. Затова останаха на място, без да могат да направят и крачка. Без съмнение бяха придобили глупаво изражение, защото Бенгт Елинсон реши, че е добре да сложи ръце на крехките им рамене и да ги помъкне към пристанището.

Там той ги предаде на русокос висок мъж на име Гуре, който работеше на строежа на една къща. Той пък на свой ред ги съпроводи към един ред сгради, където се чуваше шум на чукове и триони.

В една от тях четири момчета на тяхната възраст и един възрастен седяха до дълга маса и правеха стрели. На масата сред купи с катран и патешки пера имаше огромна купчина върхове от всякакъв вид. Гуре им обясни, че млади гости като тях не трябва само да ядат даром хляба на Форшвик, но могат и да го заслужат с работа. Част от нея беше много лесна и те можеха да се справят. Преди това двама от младите работници щяха да ги разведат из помещенията, за да могат да свикнат да се ориентират и да видят къде ще се хранят и ще спят. След това той посочи две от момчетата, които веднага станаха и му се поклониха в знак на послушание. После той се оттегли без да каже друго.

Придружителите се казваха Луке и Токе. Косите им бяха късо подстригани, като на Сиге, както го изискваше обичаят за младите крепостни, за да се избегнат въшките. Преценявайки, че не са свободни, Сиге се отнесе с тях високомерно. Заповяда им да престанат да го зяпат с такова учудване и да направят това, което им бе казано. По-големият и по-едър от двамата веднага му отвърна грубо, че трябва да замълчи и да не забравя, че като новак във Форшвик няма защо да си придава важност.

В началото на обиколката разговорът между четирите момчета вървеше трудно. Започнаха от ковачниците. Посъветваха ги да не се мотаят в краката на работещите, ако искат да избегнат злополука. След това минаха през стъкларницата, където на етажерки бяха наредени в целия си блясък малки сини и светлочервени чаши. С майсторите стъклари работеха четири-пет чирака. С помощта на дълга тръба те вземаха парчета от нещо като тесто, което се намираше в една изключително шумна пещ. После въртяха тръбите в ръцете си, докато ги пренасяха към предварително навлажнени дървени форми. След това духаха в тях без да спират да ги въртят. Тази видимо крайно трудна работа не беше съвсем невъзможна, все пак съдейки по количеството стъклария на етажерките. Жегата в помещението ги накара да преминат бързо към сарачницата, където хората се трудеха над седла и конски амуниции, както и над други предмети от кожа. После посетиха тъкачниците, където имаше жени от всички възрасти, работилницата за бъчви и две други места, които приличаха на фабриката за стрели и където сглобяваха арбалети под ръководството на двама майстори-чужденци, чийто език Сиге и Орм не можаха да разберат.