Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
Когато излязоха от работилниците, минаха по един мост и се озоваха сред много по-големи постройки, чийто под, за техен голям ужас, беше разположен над шумен водопад. Токе повдигна един капак и под него те видяха разпенената вода на бързото течение. Впечатляващо беше как две големи мелничарски колела се въртяха бавно и тежко. Чуваше се скърцането и тракането на воденичните камъни, които мелеха варовик и жито. Трионите издаваха режещ звук, впивайки зъби в дебели пънове, а някакви мъже точеха мечове, върхове на копия и други предмети, чиято употреба беше неясна за Сиге и Орм. Докарваха бъчви с жито, като ги търкаляха, а други, пълни с брашно, затваряха с капаци, преди да ги откарат отново търкаляйки ги към едното или другото пристанище.
Слисването на Сиге и Орм накара другите двама постепенно да смекчат отношението си и на връщане от работилниците, разположени до канала, минавайки отново по моста, който водеше до конюшните и залите за упражнение, те бяха малко по-разговорливи. Впрочем, Луке им разказа, че двамата с брат му са родени крепостни, но след това били освободени, като всички тук във Форшвик. Те добавиха, че тук се обработва земя само за да се произвежда фураж за конете и добитъка. Затова в живота им, освен това че са освободени, настъпили немалко промени. Ако беше останало както преди, повечето от тях щяха да бъдат длъжни просто да обработват земята. Но всички младежи можеха да станат чираци в работилниците, а това беше нещо като рай, в сравнение с това да се трепеш цял живот на полето.
Сиге и Орм не можеха да разберат как в една толкова голяма ферма не се обработва земя. Луке и Токе им се присмяха, като им припомниха бъчвите с жито, които бяха видели в мелниците. Те пристигаха всеки ден във Форшвик по реката или през езерото и ежедневно почти същият брой бъчви, пълни с брашно, пътуваха на обратно. Оставяха една от осем и това беше предостатъчно, както за хората, така и за конете, на които през зимата даваха овес, а не само сено. Защо да се потят и да се трепят в полето на четири крака, когато можеха да имат повече хляб, без да обработват земята?
Все пак Сиге и Орм не успяваха да разберат това разсъждение. Да кажеш, че имаш повече хляб, без вече да обработваш земята, за тях си беше проява на някаква магия.
Двете конюшни бяха почти празни, защото по-голямата част от конете бяха навън, докато още можеха да пасат. Дълги поредици седла и оръжия бяха закачени на стените. Те принадлежаха на бъдещите рицари и никой от чираците нямаше право да ги докосва.
Всичките тези младежи бяха Фолкунги и трябваше да учат бойния занаят в течение на пет години. Всяка годна идваха нови, млади и съвсем неуверени. Някои от тях след това се връщаха у дома, придобили страшни умения в боравенето с копие или меч. Те имаха също така собствена сграда във Форшвик. Обикновените хора нямаха право да влизат там, но Токе знаеше, че вътре има повече от шестдесет легла.
До тази постройка се намираше сградата на чужденците, където също не беше препоръчително да се влиза. А отзад беше домът на господаря Арн и госпожа Сесилия, пред който растеше горичка от червени и бели рози. На склона, който слизаше към Ботенсьо, имаше редове ябълкови дървета, чиито плодове скоро щяха да узреят, и лехи с различни зеленчуци и подправки.
В средата на двора, над дома на господаря Арн се издигаше просторната сграда без стени, където бъдещите рицари се упражняваха с меч и щит, а от другата страна имаше малки къщички, в които живееха някои от най-знатните чужденци.
След това те се върнаха към работилниците и стигнаха до някогашния главен корпус на Форшвик, където са живеели тези, които са били стопани на мястото преди господаря Арн и госпожа Сесилия. Именно там сега живееха повечето освободени, там и се хранеха, на смени с бъдещите рицари, защото не всички се побираха едновременно. Щяха да чакат още няколко часа, защото тези, чиято работа беше най-лесна, се хранеха последни.
Зад тази сграда се намираха тухлени постройки, в които съхраняваха на хладно месото както през зимата, така и през лятото. Там беше тъмно и студено. На земята бяха поставени големи топящи се късове лед, а водата се стичаше навън през една вада. Сиге и Орм се запитаха откъде можеше да има толкова лед, след като есента едва беше започнала. Веднага ги заведоха до друга постройка съвсем наблизо. Там те видяха огромни късове лед, обвити в талаш и складирани още след отрязването им от езерото миналата зима. Всяка година пълнеха този склад от пода до тавана и изглежда това беше достатъчно за целия топъл период през годината.