Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
— Прекалено много се самосъжалявам — каза той, отваряйки рязко очи, като се обърна към Арн. — Оставям душата си в ръцете на Бог и това ще е всичко, що се отнася до мен. Сега да се върнем на синовете ми. Заклеваш ли се, че ще си сред тези, които ще направят така, че ярл Ерик да наследи датчанина като крал?
— Да, ще бъда от тях — каза Арн. — Сключихме договор със Сверкер Карлсон, този, когото наричаш датчанина. Той няма синове. Ще го наследи именно Ерик, първородният ти. След Ерик ще бъдат братята му, първо Йон, после Йоар и накрая Кнут. Сверкер ще трябва да се закълне в това, за да получи короната. Не Бог му дава короната, а ние, готите и свеите. Ако той положи тази клетва, ние ще му се закълнем във вярност, докато държи на обещанието си. Ето какво ще стане.
— Това добро или лошо разрешение е? — попита кралят през зъби, защото туморът току-що му беше причинил жестока болка. — Скоро ще умра, а ти си единственият, който ми говори съвсем искрено. Отговори ми, скъпи Арн.
— Ако всеки удържи на думата си, всичко ще бъде наред — отвърна Арн. — Ерик ще бъде крал приблизително в същия момент, в който би станал такъв, ако ти беше живял толкова дълго, колкото баща ми или Биргер Бруса. Това ще ни коства унизителното задължение да се подчиняваме на червените наметала за известно време. Това, което ще спечелим, е да спестим на кралството ужасен конфликт, в който бихме победили единствено с цената на множество жертви и немалко разрушения. Ето защо това е добро разрешение.
— Ще участваш ли в съвета на кралството?
— Не. Нима Биргер Бруса не се закле, че аз никога няма да заседавам там?
— Мислех, че все пак сте се одобрили?
— Така е. Но няма да съм на място в съвет, подвластен на датчаните.
— Как така? Аз лично съжалих, че ти не участваш. Никой не би могъл да има по-добър главнокомандващ от теб в нашата страна.
— Именно това е причината — каза Арн със загадъчна усмивка. — По този въпрос двамата с Биргер Бруса сме съгласни и сме го обсъждали неведнъж. Ако бях член на съвета на крал Сверкер с ранг на главнокомандващ, може би щяха да ни сторя повече злини, отколкото добрини. Затова ние с Биргер Бруса решихме да се преструваме на скарани и останах във Форшвик, където продължих да работя за успеха на лагера на Ерик и Фолкунгите.
Кралят обмисли тези думи и накрая заключи, че именно този вид тактика можеше да се очаква от Биргер Бруса. Той отново усети как го обгръща топла вълна, сякаш Бог си спомняше за него.
— Готов ли си да се закълнеш пред мен и пред Ерик, че ще бъдеш негов главнокомандващ и ничий друг? — попита той след дълъг размисъл.
— Да, но трябва да сме много внимателни — отговори предпазливо Арн. — Не забравяй, че първо ще се закълна във вярност пред датчанина, както и всички останали. Тази клетва ще важи само докато той спазва своята. Ако я наруши, ще има война. А в случай на сблъсък, ще бъда главнокомандващ на Ерик Кнутсон, заклевам ти се и съм готов да го направя и пред него!
Така Арн смяташе, че не е обещал повече, отколкото можеше да изпълни. Тъй като умиращият сякаш преценяваше, че подобна клетва отива твърде далеч, той накара да повикат сина му, взе ръцете на двамата мъже, притисна ги една в друга съвсем отпаднал и поиска взаимно да се врекат във вярност. Ярлът трудно понасяше смрадта, която се излъчваше от баща му, и очите му се навлажниха от отвращение и мъка, докато се заклеваше на Арн. За първи път Арн осъзна, че нещо в Ерик не му се нрави: неспособността му да застане с достойнство до смъртния одър на баща си. Въпреки това той покорно се закле да направи всичко по силите си с меча си, със съветите си, дори с цената на живота си, короната да отиде при Ерик, когато Карл Сверкершон изневереше на клетвата си, дадена пред събранието на готите и свеите и пред съвета на кралството.
Крал Кнут Ериксон, син на Ерик, покровител за вечни времена на новоизграждащото се кралство, почина от естествена смърт в Ериксберг, дом на предците му, в лето господне 1196-о. Той бе погребан в манастира Варнхем с дължимите на първия от рода Ерик почести. Кортежът, който го съпроводи до последния му дом, не беше особено голям, защото той беше загубил по-голямата част от кралската си власт преди смъртта си. Но гробът му в близост до този на майка Сигрид, основателка на обителта и майка на Арн и Ескил, беше внушителен.
Бяха изречени много молитви за упокой на Кнут, защото неговите дарове за манастира бяха големи и беше обещано тази църква да бъде оттук насетне гробница за рода Ерик и Фолкунгите. Биргер Бруса се беше заклел, че съюзът между трите корони и лъвът ще бъде вечен на това място.