Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
— Би било по-благоразумно, отколкото да богохулстваш — отговори сухо Арн. — И ако наистина ти трябва отговор, ще ти дам един: ти ще умреш скоро, това е факт. Аз съм ти приятел, това също е факт, и нашето приятелство не е от вчера.
— Но — прекъсна го той, сочейки с пръст толкова кльощав, че приличаше на нокът на граблива птица, — как може ти да си в такова добро здраве? Нима не си също толкова виновен, колкото и аз за смъртта на убиеца на моя баща?
— Възможно е — отговори Арн. — Заминавайки за Божи Гроб, носех със себе си два гряха. Много тежки грехове за толкова млад човек. Бях познал тялом любимата си, без да дочакам тайнството на брака, а преди това бях правил любов с Катарина, сестра й. Бях станал също съучастник в убийството на крал. Изкупих и двата, прекарвайки двадесет години под бялата мантия. Може да сметнеш, че не е честно, но въпреки това нещата стоят така.
— Бих сменил участта си за твоята тогава! — изсъска кралят.
— Малко късно се сещаш за това — отговори Арн, поклащайки глава с усмивка. — Ако замълчиш поне за момент, ще се опитам да ти обясня същността на мисълта си. Грехът, който крал Карл Сверкершон извърши, подстрекавайки към убийството на свети Ерик, той изкупи почти веднага. Да се върнем към теб сега. Ти уби, а след това изкупи това убийство, но не напълно. Ти запази мира в тази страна по-дълго от всеки друг крал и за това ще ти бъде въздадено в царството небесно. Ти създаде четирима синове и една дъщеря, Сесилия Бланка беше не просто твоята приятна съпруга, но и истинска кралица, която направи много за твоята слава. Ти укрепи властта на Църквата в тази страна, дори и понастоящем това да ти носи не само радост. За това също ще ти бъде въздадено. Като се претегли всичко, твоят живот не беше толкова лош и ти не си чак толкова зле възнаграден. Все пак ти остава да изплатиш още един дълг, за да изкупиш напълно греховете си. И по-добре това да стане на земята, отколкото в чистилището. Така че не се оплаквай и умри като мъж, приятелю!
— Какво говориш? — попита Кнут отчаяно.
— Говоря за чистилището. Там греховете ти ще бъдат изтръгнати от душата ти с нажежено желязо и тогава ще страдаш.
— Нима един тамплиер не може да ми даде опрощение? Нали сте нещо като монаси? — попита кралят, в чиито очи внезапно проблесна надежда.
— Не — отвърна сухо Арн. — За да стане това, ще трябва да се изповядаш за последен път пред архиепископ Петър. Той ще бъде толкова щастлив от смъртта ти, че няма да се учудя много, ако в този случай бъде особено благосклонен.
— Проклетият Петър е просто предател. Ако не умирах, той би искал да бъда убит! — изсъска Кнут, като кашляше и се давеше. — Освен това, щом е в толкова добро настроение край смъртния ми одър, ще ми откаже опрощение, а аз ще бъда безсилен като дете и напълно измамен. Това няма ли да ми струва скъпо в чистилището?
— Не — отвърна спокойно Арн. — Помисли за това, което следва: Бог е по-велик от всичко. Той чува всичко. Той вижда всичко. Той е с нас в този момент. Това, което има значение, е състоянието на духа, в което се намираш. Ако Петър се възползва от ситуацията, той ще трябва да си плати на свой ред. Трябва да се довериш на Бог.
— Искам да дойде свещеник, който да ми даде опрощение. Прочее, нямам никакво доверие на този Петър — измърмори кралят.
— Не се дръж като дете, не подхожда на сана ти. Ако мислиш, че ще можеш да оживееш още два или три дни, ще повикам отец Гийом от Варнхем. Той може да ти даде последно миросване, да те изповяда и да ти даде опрощение. Във всеки случай ти ще се радваш на вечен мир във Варнхем, а това няма да стане без манастирът да получи няколко сребърника с лика на баща ти. Ако го искаш, заминавам веднага да доведа отец Гийом, но трябва да ми обещаеш да не умираш докато се върна.
— Нищо не мога да обещая, нямам сили за това — каза кралят.
— И така, връщаме се към начина да се спаси наистина душата ти: трябва да имаш доверие на Бог. Това е моментът да се обърнеш лично към Бог Отец. Ти си крал на смъртен одър и Той ще те чуе. Нямаш нужда от посредници като светците или Божията майка. Имай доверие в Бог и само в него!
Кралят се умълча за момент, обмисляйки думите на Арн. За негово голямо учудване, те му донесоха утеха. Той затвори очи, долепи длани и опита да се помоли на Бог лично. Дори и да се чувстваше като удавник, който се хваща за сламка, все пак не губеше нищо ако опита.
Отначало успя само да прехвърли собствените си мисли, но след миг сякаш го поглъщаше вълна от надежда, сякаш Бог му отговаряше, облъхвайки го за кратко с дъха на Своя дух. Не беше кой знае какво, но без съмнение той май не заслужаваше повече.