Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя

Все пак се поуспокоиха, като видяха и немалко момчета на тяхната възраст, облечени като тях в сиви vadmal (вид вълнена връхна дреха). Те огледаха също младежите, от които някои изобщо не бяха по-големи от тях, облечени в богати дрехи, с ризници и сини туники, сякаш това беше най-обичайното нещо на света. На главната улица те се спряха първо до голяма постройка без стени, под чийто покрив поне две дузини млади момчета се упражняваха с меч и щит под надзора на възрастни.

Малко по-натам, в края на улицата, имаше широка оградена арена, където се чуваше тропот на сабо. Сиге и Орм веднага се настаниха на оградата, за да гледат как младежите се придвижваха мълниеносно във всички посоки по заповед на по-възрастни мъже. А рицарите носеха доспехи, сякаш заминаваха на война или отиваха на празник. Значи беше вярно: във Форшвик човек можеше да стане рицар.

Като всички млади натрапници те останаха твърде дълго на място. След няколко часа рицарите приключиха упражненията, образуваха дълга колона и се отдалечиха в крачка. Сиге и Орм веднага бяха разкрити и един младеж слезе от коня, хвана ги за вратовете и ги повлече грубо към пристанището.

Малкият Сиге се вбеси и без да се стъписва, заяви, че той и брат му нямат намерение веднага да се качат отново на кораба. Господарят Арн им е дал дума, че могат да дойдат във Форшвик.

При тези странни думи пазачът им избухна в смях, но Сиге не се предаде, оказа ожесточена съпротива, забивайки пети в земята и изкрещя, че той и брат му могат да се закълнат в Бог и всички светци, че лично господарят Арн им бе дал дума. Мъжът се поколеба, защото обикновено, веднъж заловени, натрапниците се изнизваха тихо и по-скоро започваха да се оплакват безкрайно, отколкото да нахалстват. Той се качи отново на коня, заповяда им да не мърдат и се върна в галоп до колона от рицари, където спря при мъж с наметало на Фолкунгите. Той беше един от тези, които ръководеха маневрите на арената.

Последният незабавно се върна при тях, следван от този, който ги беше хванал. Той скочи от коня, подаде юздите на другия рицар и хвана момчетата за вратовете. Те отново бяха в железен юмрук, в прекия смисъл на думата, защото мъжът носеше такива ръкавици.

— Форшвик е само за Фолкунги, а не за избягали млади крепостни! — каза той строго, като ги гледаше с твърдост. — Как се казвате и откъде идвате?

— Казвам се Сиге, син съм на Гурмунд от Аскеберя, а това е брат ми Орм — изви глас Сиге заради желязната хватка на мъжа, но с тон, в който нямаше и намек за подчинение. — А ти самият как се казваш?

Стъписан, мъжът изведнъж отпусна хватката. Подобно на подчинения си и той не очакваше такова нахалство.

— Аз съм Бенгт Елинсон и съм един от главните тук след господаря Арн — отговори той малко по-меко, като оглеждаше натрапниците замислено. — Познавам Гурмунд, често сме спирали при него между Форшвик и Арнес. Той е освободен крепостен, нали?

— Баща ни е свободен и ние сме родени свободни, и двамата — отвърна Сиге.

— Е добре, това ще ни спести усилието да ви връщаме у дома с вързани ръце и крака. Избягали сте от там без разрешение, нали?