Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
Зад тези складове се намираше редът от жилища на бившите крепостни, където сега живееха свободни мъже и жени. Някои от освободените бяха напуснали Форшвик и се бяха настанили в доста далечни земи, но по-голямата част бяха избрали да останат. Впрочем, според Луке и Токе, това беше най-доброто, което можеха да направят, защото тук никой не умираше нито от глад, нито от студ през зимата.
Обиколката завърши във фабриката за стрели, там, където беше започнала, а Сиге и Орм трябваше да се заловят за работа. Очевидно беше, че не знаят как да се справят с това, което беше в ръцете им. Същевременно, бяха им избрали съвсем лесна задача. С помощта на инструменти, които те не бяха виждали досега, трябваше да направят прорез в бъдещата стрела там, където щеше да бъде закрепен върхът. Правеха ги в два размера: едните с обикновена дължина, а другите по-дълги с една трета. Имаше и много видове върхове. По-дългите стрели имаха много дълъг и заострен връх, способен да пробие кожата. Късите стрели имаха два вида върхове — един, при който зъбците имаха обичайната форма, и друг, чийто зъбци, напротив, бяха доста широки, почти като мънички крила.
С вид на познавач Луке им обясни, че дългите стрели с източен връх и без зъбци са предназначени за далекобойни лъкове. Върховете им бяха така направени, че да пробиват ризници. Стрелите с широки върхове служеха да повалят коне и от тях вече бяха направени повече от хиляда, от които повечето бяха изпратени в Арнес в бъчви. Във Форшвик всеки ден се правеха поне тридесет стрели.
Появата на тези чираци малко промени организацията на работата в ателието. Така Сиге и Орм бяха определени да пробиват прореза, в който се вмъкваше върхът. Ако той не беше достатъчно широк или дълбок, им връщаха ствола със забележки. След това Луке и Токе слагаха върха на място и го закрепваха с ленен конец, намазан с катран, преди да предадат стрелата на двамата чужденци, натоварени с най-фината работа — поставянето на перата.
Не точно за такъв нов живот във Форшвик при господаря Арн бяха мечтали Сиге и Орм. Чувстваха, че няма смисъл да казват на Луке и Токе, че искаха да учат бойния занаят редом с бъдещите рицари.
На вечеря, когато Орм изпусна няколко думи за мечтите си, всички на масата започнаха да му се подиграват. Мястото на освободените беше в работилниците и само Фолкунгите можеха да искат да изучават бойния занаят.
Сиге стисна зъби. Той имаше думата на господаря Арн и смяташе да му го припомни при удобен случай.
След погребението на краля за първи път в живота му Арн беше ескортиран до Арнес. Охраната от шестнадесет човека, сред които бяха Суне, Сигфрид и Торгилс Ескилсон, беше придружила Сесилия до Варнхем, заобикаляйки езерото Ветерн.
Щом се озоваха там, тези младежи от Форшвик привлякоха любопитни погледи. Конете им не бяха оседлани и екипирани като тези на другите, а носеха цветовете на Фолкунгите. Някои, които изглежда се интересуваха от здравите черни кожени ремъци, които опъваха тъканта, се приближиха да ги докоснат. Установиха, че тънкият плат с герба на Фолкунгите беше дебело подплатен с ризница, която защитаваше конете от стрели. Това, че само трима от тези гвардейци бяха достигнали зряла възраст, също изглеждаше странно. Както и да е, изключително младите спътници на Арн Магнусон носеха с лекота оръжието си и яздеха както малцина го можеха в Западна Готаланд.
Тази показност беше породила вълна от слухове за това, което ставаше във Форшвик. Арн го разбираше много добре. Въпреки това му беше трудно да доведе Сесилия на погребението на краля, без да осигури подобаващата за ранга й охрана.
Те яздиха дял ден от Варнхем до Арнес, без да има нужда да пришпорват конете си. Както обикновено Сесилия ползваше нормално седло и яздеше Ум Аназа по мъжки. С такава кобила не й беше никак трудно да бъде наравно с кортежа си от млади изкусни ездачи.
Не спряха в Скара, защото не разполагаха с необходимия впряг за това, което евентуално биха купили от там. Багажът им беше в чанти, пренасяни от товарни животни. Беше пазарен ден и близо до Скара те се разминаха с множество селски каруци, които отиваха към града или излизаха от там. Синият кортеж предизвика възхищение и учудване. Конниците излъчваха сила, която можеше да внуши страх. Всички можеха да се досетят, че мощта на Фолкунгите растеше. Но никой не можеше да каже дали тя ще послужи на мира или на войната.
Минаха през кариерата в Кинекуле, за да посетят каменоделеца Марселий, който сега работеше над украсата на новата църква във Форшхем. Някои от скулптурите бяха наскоро довършени. Една от тях предизвика всеобщо възхищение, докато друга накара Арн да се изчерви и заеква, така както никой не би повярвал.