Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
Тази, на която всички скоро щяха да се любуват, щеше да бъде поставена над входната врата и изобразяваше Христос, който дава на Петър ключовете от небесното царство, а на Павел — книгата на християнската вяра. Над главата на Спасителя имаше кръст с надпис на латински, който гласеше:
"Тази църква е посветена на Нашия Спасител Исус Христос и на Неговия Гроб Господен."
Композицията беше впечатляваща. Изглеждаше сякаш човек присъства на сцената, макар и тя никога да не се бе състояла. Но за бог времето и пространството не съществуваха. Той бе времето и всички места в едно и затова тази композиция беше толкова красива, колкото и вярна. Арн почти изпита страх при мисълта за милостта, която му беше оказана да изгради тази църква в чест на Гроба Господен. Въпреки че далеч не беше още довършена, този шедьовър му даваше възможност да си представи бъдещата църква.
В противовес, скулптурата, която предизвика у него толкова гняв и неудобство, изобразяваше Спасителя Христос, който получава ключовете от църквата от ръцете на рицар и я благославя, докато един каменоделец работи, приведен над длетото си.
Трудно беше да не се разпознае образа на дарителя и на скулптора. Той не беше нито погрешен, нито богохулен, но суетен.
Марселий гледаше на произведението си много по-хладнокръвно. След хиляда години тези, които щяха да наблюдават скулптурата, щяха да видят как Арн Магнусон дарява тази църква. Това беше просто един утвърждаващ образ. Вместо да тръгнат към Светите земи в търсене на Гроба Господен с война и смърт, истинските вярващи щяха да могат да го потърсят в собственото си сърце. Тя изобразяваше идеално това, за което се бяха договорили в деня, когато се срещнаха за първи път в Скара.
Арн не помнеше да е поръчвал това, но все пак призна, че подобна идея никак не беше далеч от собствената му. Все пак да застане така на показ близо до Спасителя Христос за него беше тежък грях.
Марселий вдигна рамене, като каза, че това не е по-лошо, отколкото да се изобрази как Бог изгонва Адам и Ева от рая, както възнамеряваше той да направи в църквата. Бог и хората спокойно можеха да бъдат изобразени заедно. Не само добрите и светците можеха да бъдат представяни. Понякога можеха да бъдат видени Варава или римският войник, който забива копието си в разпнатия Спасител. Да се каже, че Арн Магнусон беше изградил тази църква и я беше посветил на Гроба Господен не беше проява на суета. Това просто беше чистата истина.
Сесилия се намеси: скулптурата беше едновременно правдива и хубава и само можеше да се хареса на Спасителя, защото изразяваше единствено смирение пред него.
Разбраха се да не решават нищо прибързано и да продължат разсъжденията си относно това изобразяване на Бог и строителите на църквата. Нямаше нужда да се бърза, храмът беше далеч от завършването и освещаването си.
В единствения ден, който прекараха в Арнес, Арн обходи още веднъж крепостната стена и я огледа до най-малката подробност. Тъй като мястото беше вече довършено отвън, вече можеха да бъдат наети толкова хора, колкото беше необходимо за довършителните работи вътре. Триетажната къща беше почти завършена и беше възможно войските да прекарват зимата там. Оставаше да се построят складовете за жито, за сушена риба, за фураж… Всичко необходимо за продължителна обсада. Останалото бяха обикновени дейности, за които не бяха нужни най-добрите строители на света. Важното беше да бъдат довършени стената, кулите, вратите и подвижните мостове. Във Форшвик вече бяха изковани големите вериги за подвижните мостове и входните решетки.
Старата главна кула беше преобразувана в склад за оръжие и ценности. В най-горното помещение бяха наредени много бъчви с десет хиляди стрели, готови за изстрелване. Помещението отдолу преливаше от арбалети, мечове и стрели. Арнес вече беше в състояние да издържи обсадата на могъщ враг. Засега не се задаваше никаква война и затова имаха цялото необходимо време, за да довършат подготовката такава, каквато я бяха замислили в началото.
Скоро Арнес щеше да бъде място, където стотици Фолкунги можеха да се укрият, независимо от заплахата, надвиснала над него.
Тъй като не се беше прибирал от Коледа, Торгилс реши да остане няколко дни при Ескил, а Арн и другите продължиха към Форшвик. Тръгнаха рано сутринта, за да изминат пътя наведнъж, без да прекарват нощта в Аскеберя.
Вечерта при пристигането си чуха голямата камбана да известява тревога и само за няколко минути бъдещите рицари и конярите се втурнаха към конете си. Когато Арн и Сесилия влязоха, преминаха пред три отряда конници, строени по протежение на главната улица на укреплението. Бенгт Елинсон, единственият знатен воин, останал във Форшвик, беше застанал с коня си на три крачки пред останалите. Той пръв изтегли меча си, а останалите направиха същото, за да поздравят господаря Арн и госпожа Сесилия със завръщането им.