Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Лоркан Салватер. Каол не го бе срещнал тази пролет в Рифтхолд, но беше чувал премного за него. Най-довереният командир на Майев, най-преданият ѝ, свиреп воин. Опитал да убие Елин, ненавиждал я. Как се бяха озовали заедно, защо кралицата не беше в Терасен при армията си...
- И ти имаш какво да ни разказваш - заяви Каол.
- О, да!
Очите на Елин помръкнаха и Роуан сложи ръка на кръста ѝ. Нещо ужасно ѝ се беше случило. Каол претърси лицето ѝ за следи...
И спря, съзирайки гладката, небелязана кожа по шията ѝ. Без нито един белег. Нямаше ги и тези по ръцете ѝ, по дланите ѝ.
- По-късно - обеща приглушено Елин. Сетне изопна рамене и до нея пристъпи още един златокос елф. Красив. Само така можеше да се опише. - Фенрис... Хм, всъщност не знам фамилното ти име.
Фенрис намигна дяволито на кралицата.
- Луноглед.
- Нищо подобно! - изстреля през смях Елин.
Фенрис постави длан на сърцето си.
- Положил съм кръвна клетва пред теб. Бих ли те излъгал?
Поредният елф, заклет член на двора ѝ. В другия край на шатрата Сартак изруга на собствения си език. Явно беше чувал за Лоркан, Гавриел и Фенрис.
Елин отправи към Фенрис вулгарен жест, който накара Хаcap да се изкикоти, а после се обърна към хаганските наследници.
- Още не са се научили на обноски. Боя се, че не са достойни за изтънчената ви компания. - Дори Сартак се усмихна. Елин посочи дребната, слабичка жена сред спътниците си. - Затова нека ви представя единствения цивилизован член на двора ми - лейди Елида Локан от Перант.
Перант. Миналата зима Каол бе проучил всички родословия в Терасен, списъците с множеството зачеркнати аристократични фамилии, превърнали се в жертва на завоеванието преди десет години.
Името на Елида бе сред тях. Още един член на знатен терасенски род, успял да се измъкне от главорезите на Адарлан.
Красивата млада жена стори крачка напред, куцукайки, и изпълни реверанс пред принца и принцесата. Заради високите ѝ ботуши травмата ѝ не се виждаше, но Ирен веднага прикова вниманието си в крака ѝ. В глезена ѝ.
- За мен е чест - каза Елида с тих, но уверен глас.
Тъмните ѝ очи ги обходиха преценяващо. Като че виждаше под кожите и костите им... право в душите им.
Елин избърса ръце.
- Е, приключихме с тази част - обяви и тръгна към бюрото с картата. - Предлагам да обсъдим накъде е най-добре да се насочим, след като сритаме задника на тази войска.
49
Роуан разговарял с капитана на кораба им, когато рукът прелетял край тях.
По думите на вречения ѝ птицата едва не се блъснала в плавателния съд заради гъстата мъгла над морето. Разузнавач от някоя армада на юг.
Плавали в намален състав, но разузнавачът не знаел плановете на пълководците.
Всичко онова, което тя знаеше, бе, че хаганската армия беше стигнала до Аниел. Накъде би се отправила след това - към Рифтхолд, към Ейлве, - още не беше решено.
Елин щеше да им помогне с това решение. Да се увери, че когато битката в Аниел приключеше, хаганската армия ще продължи на север. Към Терасен.
А не в друга посока. Щеше да използва всякакви средства, за да ги убеди, да им предложи нужната отплата. Макар и отклонението към Аниел да бавеше завръщането ѝ в Терасен.
Но при всички случаи беше по-добре да се върне с армия зад гърба си.
Сега обаче, докато стоеше във военната шатра на хаганската принцеса, още не можеше да повярва колко многочислена армия е изпратил баща ѝ. А идваше и друга войска, осведомил я бе принц Сартак.
Дошли бяха покрай спретнато подредените палатки на войниците - и пешаци, и бойци от внушителната кавалерия на клана Дарган, легендарните ездачи от степите на хаганата, народа на кралското семейство, превзел целия континент.
А като съзряха руките, дори намусеният Лоркан изруга от възхита към величествените, красиви птици, облечени в живописно изваяни брони, и въоръжените ездачи върху гърбовете им. Едно беше да видиш сам разузнавач с рука му. И съвсем друго - цяла армия. Това представляваше същинско зрелище.
Само един поглед към Роуан подсказа на Елин, че острият му ум вече кроеше план.
Затова тя се усмихна на хаганските наследници и попита небрежно:
- Та, накъде смятате да потеглите след това?
Принцеса Хасар, чийто ум беше не по-малко остър от този на вречения ѝ, отвърна на усмивката - режеща, не особено приветлива гримаса.
- Несъмнено се каниш да подхванеш преговорите за отправянето ни към Терасен.
Всички в шатрата се напрегнаха осезаемо, но Елин изсумтя:
- Да ги подхвана ли? Кой каза, че вече не са в действие?
- Боговете да са ни на помощ! - измърмори Каол и Роуан повтори думите му.