Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

Чейс се хвърли към тях с вдигнат във въздуха нож.

— Дръж го, Гордън! – извика невъоръженият. Мъжът с лоста замахна и се разкри за удар в долната част на тялото.

Чейс не пропусна удобния случай и заби тока на обувката си в коляното му. Хрущялът изпука. Мъжът изпищя и изпусна лоста.

Чейс веднага се обърна към втория нападател. Той бе по-добре трениран от другаря си, успяваше да избегне всички ритници и вдигна ръце, за да се защити от удара с ножа.

Чейс се хвърли напред, насочил ножа право към лицето му. Мъжът почти с презрение протегна едната си ръка, за да блокира удара – но Чейс, бърз като кобра, протегна другата си ръка, хвана го за китката и го дръпна към себе си.

Преди мъжът да осъзнае какво става, острието се заби в мишницата му и, разрязвайки кости и сухожилия, излезе от другата страна. Шурна кръв. Чейс завъртя ножа в раната, разкъсвайки мускули и артерии. Плисна още кръв.

Още преди вторият мъж да започне да крещи. Чейс се завъртя и заби лакът в лицето на първия, като му счупи очилата и носа. Главата му отскочи назад и се удари в стената. Мъжът се свлече безчувствен на пода, оставяйки кървава следа по преградата.

Другият отчаяно притискаше ръката си с надеждата да спре кръвотечението и виеше от болка. Чейс не изпита никаква жалост, когато, завършвайки завъртането си, заби ножа дълбоко в гърлото му. Воят секна рязко. Абсолютно безчувствено Чейс завъртя острието, за да прекъсне каротидната артерия. Мъжът участваше в заговор, включващ взривяването на атомна бомба; получи каквото заслужаваше.

Чейс издърпа окървавения нож и мъжът се свлече на пода, удавен в кръв.

Всичко продължи само няколко секунди. Може би все още разполагаше с време да унищожи системата за взривяване, преди останалите обитатели на хабитата да се появят…

Трак. Трак. Трак.

— О, Еди – каза тъжно София от другата врата, – оставаха му само два дни до пенсия!

Чейс се обърна и видя как тя бавно пляска с ръце. До нея стоеше Комоса с насочен към него пистолет. Зад тях се забелязваше ядреният инженер.

Ножът все още беше в ръката на Чейс. Той можеше да го хвърли…

— Недей – предупреди го Комоса, предугаждайки намеренията му. Лазерният мерник на пистолета затанцува по лицето на Чейс и го заслепи. Той пусна с неохота ножа на пода.

— Провери бомбата – заповяда София на инженера, преди да влезе в стаята. – Не мога да не ти го призная, Еди. Наистина съм изненадана и впечатлена да те видя отново. Нина също ли оцеля?

— Тя е добре – отговори студено Чейс.

— Колко жалко. И все пак си научих урока – следващия път няма да приемам, че си мъртъв, докато със собствените си очи не видя трупа ти.

— Няма да има следващ път. София. Край на всичко.

— Край и с теб – каза Комоса. Лазерната точка се смъкна към гърдите му, след това отново се върна на лицето. – Отдавна чакам този миг. Чейс. Къде искаш да бъдеш прострелян?

— Може ли в малкия пръст ма крака?

Комоса изпръхтя и фиксира лазера между очите на Чейс…

— Не още – заповяда София.

Комоса не повярва на ушите си.