Сянката на планината
- Автор: Робертс Грегори Дэвид
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Zамония
- ISBN: 9786199087701
- Переводчик: Светлана България Комогорова
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:
— Но да, разбира се — съгласи се бързо Силвано и посегна да стисне ръката ми.
Този път младият италианец не ме накара да мерим сили и ми се усмихна за първи път.
— Говориш ли италиански? — попита той.
— Мога да тегля една псувня, ако трябва. Идрис се разсмя.
— Трябва да се върнеш тук, Лин! — обади се той. — Трябва да чуеш моята кратка реч за
животинската и човешката природа. Може да те позабавлява. Може би дори два пъти да те
позабавлява!
Мълния се стрелна като кобра в черните облаци. Лицето и тялото на учителя за миг се
обляха в синкавосребърна светлина.
— Бих искал — отвърнах, когато проблясъците угаснаха. — Ще гледам да взема и
животинската си природа.
— Винаги си добре дошъл!
Абдула, Карла и аз тръгнахме по склона надолу; от време на време се хващахме един за
друг по хлъзгавите пътеки.
На чакъления паркинг Абдула се обади по телефона. Чаках го и оглеждах тъмното небе.
— Може и да не успеем да изпреварим бурята. Сигурно ще ни настигне на магистралата.
— Ако имаме късмет — ухили се Карла. — Да ти кажа, доста бърз обрат успя да
постигнеш със Силвано.
— Той е свестен. Вината беше моя. Много мисли са ме налегнали.
— Майната ти, Лин! Защо го правиш?
— Кое?
— Намекваш за някакви свои мисли, но никога с никого не споделяш какви са.
— Мяташ камъни по стъклена оранжерия — отвърнах, но тя отново бе права и аз го
знаех.
Исках да й разкажа. Всичко беше с главата надолу. Ние с Лиса се отчуждавахме.
Ранджит беше мишена на бомбаджии. Аз напусках Компанията на Санджай. Бандите
воюваха помежду си, водеха се и вътрешни войни. Безопасно бе единствено извън града.
— Трябва да напуснеш града за известно време, Карла. Аз също.
— Засега няма такава вероятност, Шантарам — засмя се тя и отиде до магазинчето да
си поговори с продавача.
Абдула се върна и застана до мен.
— Санджай е платил на всички — каза той. — Няма да има проблеми. Но както мислех, трябва да замина на север при братята в Делхи поне за седмица. И то още тази вечер.
— За седмица?
— И нито ден по-малко, извън града.
— Идвам с теб. Ти имаш врагове в Делхи.
— Аз имам врагове навсякъде — каза той тихо и сведе очи. — И приятели имам
навсякъде. Не може да дойдеш с мен. Ти ще заминеш за Шри Ланка и ще изпълниш мисията
си там, докато се разреши този въпрос с престрелката в „При Леополд".
— По-полека, братко. Аз напускам Компанията на Санджай, не помниш ли?
— Казах го на Санджай и той…
— Какво си направил?!
— Казах на Санджай, че искаш да напуснеш.
— Това трябваше да му го кажа аз — казах, обзет от тих гняв.
— Знам, знам — отвърна той. — Но аз трябва да замина за Делхи тази вечер. Няма да
съм там, когато го кажеш на Санджай, а без мен ще е твърде опасно. Реших да го направя
сега, за да видя дали реакцията му ще представлява опасност за теб.
— И беше ли?
— И да, и не. Отначало се изненада и много се ядоса, но след това се успокои и каза, че
ако изпълниш тази последна мисия за Компанията, ще те пусне да си тръгнеш. Какво
мислиш?
— Само това ли каза?
— Каза също, че ако имаш някакви роднини тук, да ги броиш мъртви.
— И?
— И че с голяма радост ще те хвърли на кучетата, когато мисията ти бъде изпълнена.
— Това ли е всичко?
— Всичко без псувните. Той има мръсна уста и ще умре, псувайки, иншаллах.
— Кога искат да тръгна?
— Утре сутринта — въздъхна той. — Вземаш влака за Мадрас. После ще отплаваш с
товарен кораб за Тринкомали. Хора от Компанията ще те чакат на гарата утре сутринта в
седем. У тях ще е всичко за теб — билети и инструкции.
Шри Ланка, товарен кораб, инструкции… Поех дълбоко въздух и бавно издишах.
— Шри Ланка?
— Дал си дума, че ще го направиш.
— Дадох и съжалявам.
— След тази мисия ще бъдеш свободен. Това е чист изход. Мисля, че ще е мъдро да се
съгласиш. Едва ли ще успея да премахна Санджай толкова бързо, а така ти ще си в
безопасност.
— Добре де, добре. Иншаллах. Да потегляме.
— Чакай! — Той застана още по-близо до мен. — През следващите седмици от живота
си, братко мой, трябва много да внимаваш къде вървиш и какво говориш.
— Знаеш ме — усмихнах се.
— Добре те знам — рече сериозно. — Затова познавам и демона в теб.