Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
През деня преди заминаването си не излизах, като считах, че трябваше да посветя този ден на приятелството. Госпожа Орио проля, също както и очарователните й племеннички, обилни сълзи, а и аз не по-малко. През последната нощ, която прекарахме заедно, те ми изплакаха стотина пъти в най-сладките примирения, че няма да ме видят вече никога. Отгатнаха истината, но ако ме бяха видели отново, то тогава щяха да останат разочаровани.
На пети май се озовах на борда, добре облечен и снабден с украшения и пари. Нашият кораб превозваше двадесет и четири топа и двеста славонски войници. Отплавахме през нощта от Маламоко за Истрия и хвърлихме котва в пристанището на Орзера. Докато екипажът беше зает с това, аз слязох заедно с много други на сушата, за да се разхождам в мизерното гнездо, макар че преди 9 месеца бях прекарал там три дни. При това направих приятни сравнения между моето положение при първото ми посещение и сегашното. Каква разлика в положение и чувства! Бях убеден, че във величественото си облекло, което носех, никой не би ме познал като бедния абат, от когото без брат Стефано Бог знае какво би станало.
Глава тринадесета
Аз твърдя, че глупавият слуга е по-опасан от злобния. Преди всичко той е много по-голямо бреме. Срещу злобния човек може да бъде нащрек, но не и срещу глупавия. Една липса на достойнство може да се накаже, една глупост — никога, освен като глупавият или глупавата се изгони. А чрез смяната се постига обикновено от трън, та на глог.
Тази глава и двете следващи бяха завършени. Те съдържаха в подробности това, което сега, без съмнение, мога да напиша само в общи черти, понеже прислужницата беше използувала ръкописите за свои нужди. Като извинение тя спомена, че тези хартии били изписани, зацапани и пълни със зачеркнати места. Аз се разгневих, но нямах право, тъй като бедното момиче беше действувало според своето разбиране. Известно е, че гневът причинява първо загуба на способността за преценка, защото гняв и обмисляне не могат да се съгласуват. За щастие гневът у мен е винаги краткотраен, успокоен толкова бързо, колкото и разгневен. След като изгубих времето си да й се карам, което не й направи никакво особено впечатление, тя одобри всичките ми доводи с пълно мълчание. Трябваше да взема някакво решение и с ненапълно изчезнало лошо настроение се залових отново на работа76.
Бях слязъл на суша в Орзера, докато товареха баласт на кораба ни, когато забелязах един мъж, симпатичен на вид, който ме наблюдаваше с голямо внимание. Знаех със сигурност, че той не е кредитор и мислех, че се интересува от моя красив вид. Не можех да се сърдя за това и исках да продължа пътя си, когато той ме заговори.
— Господин капитан, за първи път ли идвате в този град?
— Не, господине, за втори път.
— Не бяхте ли миналата година тук?
— Много вярно!
— Но тогава не носехте войнишка униформа?
— Вярно е. Но вашите въпроси започват да ми се струват много странни.
— Трябва да ми простите, господине, понеже любопитството ми се дължи на моята благодарност. Бие сте човекът, комуто аз съм задължен извънредно много и мисля, че провидението ви е довело отново тук, за да ме облагодетелствувате още повече.
— Та какво съм направил за вас и какво мога още да направя?
— Предлагам ви да закусим заедно. Жилището ми е наблизо. Притежавам превъзходно питие, елате да го опитате. С малко думи ще ви убедя, че вие сте мой истински благодетел и с право се надявам, че сте се върнал тук само за да подновите вашите благодеяния.
Не можех да считам този човек за смахнат, но не разбирах нищо от неговите изявления. Приех поканата. Качихме се в неговата стая, където той ме остави за момент сам, за да поръча закуската. Видях тук неговите хирургически инструменти и от това научих, че е хирург.
76
Старият вече Казанова, пишещ спомените си в Чехия, загатва тук (а също и на други места в книгата си) за неприятностите, които е имал с прислужниците в замъка, в който е живял. — Б.пр.