Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Водата веднага спря да тече покрай нея и вместо това започна да се натрупва в улея, а след това започна да прелива от него, издигайки се до нивото на каменния борд на акведукта. Започна да прелива и да се стича по страните му, но тя успя да задържи по-голямата част, като остави водата да се издигне до краищата на акведукта на двадесет, после тридесет, а след това и на шестдесет ярда зад нея. Тежестта на цялата тази вода беше огромна и Исана почувства как Рил започва да се напряга.
Тя изчака, докато налягането на блокирания поток се увеличи до границата, която Рил беше способна да издържи, и тогава вдигна дясната си ръка с дланта нагоре, отваряйки път за водата, но така, че да не тече напред и надолу, както преди, а да се извие в дъга в посока към покрива на Сивата кула.
Водата бликна като гейзер, издигайки се в красива арка, в която се отразяваше звездната светлина и блясъка на многоцветните магически лампи на Алера Империя. За секунда порив на вятъра удари срещу течението на потока и той започна да спада, преди да достигне покрива — но вятърът отново утихна и равномерна широка струя студена вода се изля върху каменния покрив на Сивата кула.
Исана почувства как устните й се разтягат в жестока усмивка и замря в тази поза, съединена с Рил, принуждавайки водата от акведукта да се извисява над камъните на Кулата, бързо да се разлива и да пълни парапета с плитък слой вода.
— Готово! — изпъшка Исана. — Кайтай, време е!
Кайтай пристъпи напред, приклекна в краката на Исана и с ръка, облечена в ръкавица, бръкна в тежката торба за един от охлаждащите камъни, които бяха откраднали през нощта. Тя го положи на дъното на акведукта, по-високо от мястото, където водата се издигаше нагоре, за да прескочи към покрива на Кулата, но не го пусна, вдигна стоманения чук с другата ръка и рязко удари.
Раздаде се оглушителен трясък и блесна студена синя светлина, когато фурията на огъня, затворена в охлаждащия камък, жадно засмука топлината от всичко наоколо.
Охлаждащите камъни бяха скъпи изделия, създадени от призователи и съдържащи далеч по-мощни огнени фурии от тези, които се намираха в магическите лампи или тези, които се използваха за нагряването на готварски печки и фурни.
Те бяха специално ограничени и въпреки че бяха способни да засмучат в себе си цялата топлина, която можеха да достигнат, наложените им окови им пречеха да поемат повече от тънка струя топлина наведнъж.
Резултатът беше камък, който изсмуква топлината от всичко около него в продължение на три или четири месеца — пределът на каменната конструкция. Поставен в изолирано хранилище, охлаждащият камък можеше да съхрани поставената вътре храна добре охладена, дори можеше да запази лед през лятото.
Но като унищожи камъка, в който бе затворена фурията, Кайтай й позволи да утоли жаждата си за топлина за един кратък, смразяващ миг.
Синият пламък на гладната фурия покри водата с вълна от студена светлина. Рил и Исана пресякоха разпространението на студа нагоре по течението и го насочиха по пътя с най-малко съпротивление — през водната арка, като по този начин мигновено я превърнаха в лед.
Вълната от замръзнал син пламък удари по повърхността на кулата и се разнесе по нея като трептяща мъгла, превръщайки водата в неравна ледена кора.
Кайтай възкликна тържествуващо и вдигна юмрук в победен жест.
Треперейки от умора, Исана освободи потока в акведукта и той веднага с плясък се върна в коритото си, като понижи нивото си до нормално състояние. Кракът й се подхлъзна и тя едва не падна, но Рил я обхвана, преди това да се случи, и й помогна да възстанови равновесието си.
За момент фурията се появи във физическата форма, в която Исана я беше видяла, когато за пръв път се срещнаха — огледален образ на лицето на Исана, когато тя беше още тромаво тринадесетгодишно момиче. Ликът се появи на повърхността на течащата вода, усмихна се, след което отново изчезна.
Исана уморено излезе от водата, мокрите дрехи бяха прилепнали към нея. Тя застана до Кайтай и попита:
— И сега какво?
Гласът прозвуча грубо дори за собствените й уши.
Кайтай я погледна замислено и притеснено премести поглед първо към сградата, а после и към земята пред нея. Тя посегна към торбичката с усуканите въжета и започна да ги вади.
— Чакаме тук. Веднага щом се появят на покрива, ще им хвърля въжетата и ще ги издърпам точно както теб. А после трябва да се срещнем с Ерен.
— Ами ако… — Исана поклати глава. — Ами ако ги хванат?