Съдбовният кораб [bg]

Парагон установи, че се усмихва.

— Аз съм магически кораб.

— Знам. О, знам чудесно какво чудо си ти. В нощ като тази, движещ се пъргаво и тихо в мрака, почти усещам сякаш можеш да разгърнеш криле и да ни понесеш в самите небеса. Не го ли усещаш, Парагон?

Разбира се, че усещаше. Притеснителната част беше, че тя също го усеща и го облече в думи. Той не говореше за това.

— Това, което усещам, е, че проливът е по-дълбок отдясно. Насочете ме плавно натам, съвсем леко. Ще ви кажа кога.

Лавой се качи на палубата. Парагон усети, че крачи назад, към мястото, където Брашън държеше руля. В походката му личаха гняв и агресия. Тази нощ ли щеше да се случи? Парагон се зачуди и почувства как го обхваща вълнение. Може би тази вечер двамата мъжкари щяха да се предизвикат, щяха да се обикалят и след това да нападнат, разменяйки си удари, докато един от тях не бъдеше повален и не прокървеше. Той се насили да чуе какво ще каже Лавой.

Но Брашън заговори пръв. Тихият му, дълбок глас се понесе студен през дървото на Парагон.

— Какво те води на палубата, Лавой?

Парагон почувства колебанието на Лавой. Страх, несигурност или просто стратегия. Не можеше да определи ясно.

— Очаквах, че цяла нощ ще сме закотвени. Движението ме събуди.

— И сега, след като видя какво става?

— Това е лудост. Можем да попаднем на суша всеки момент и тогава ще сме лесна плячка за всеки, който се натъкне на нас. Трябва да пуснем котва сега, ако можем да го направим безопасно, и да изчакаме сутринта.

В гласа на Брашън се прокрадна нотка на веселие.

— Нямаш ли вяра в кораба ни и неговите насоки, Лавой?

Помощникът снижи дълбокия си глас до шепот и изсъска в отговор. Парагон почувства тръпка на гняв. Лавой не шепнеше за доброто на Брашън. Шепнеше, защото не искаше Парагон да научи истинското му мнение.

За разлика от него, Брашън говореше отчетливо. Знаеше ли, че Парагон ще чуе всяка дума?

— Не съм съгласен, Лавой. Да, вярвам му с цената на живота си. Както правя всеки ден, откакто пътешествието ни започна. Някои приятелства се простират отвъд лудостта или здравия разум. Сега, след като изрази мнението си относно преценката на капитана си и надеждността на кораба си, предлагам да се върнеш в койката си, докато не дойде реда на твоята вахта. Имам някои специални задължения за теб утре. Може да се окажат доста изморителни. Лека нощ.

Лавой се застоя за още пет вдишвания. Парагон можеше да си представи как стояха, оголили зъби, с леко повдигнати криле, дългите, мощни вратове извити за удар. Но този път предизвикващият извърна очи, наведе глава и сниши криле. Той бавно се отдалечи, с което изразяваше — но без особено желание, раболепието си. Доминиращият мъжкар наблюдаваше оттеглянето му. Дали очите на Брашън искряха и се въртяха в тържество? И знаеше ли, че предизвикателството не беше уредено, а само отложено?