Повелител на сенките [bg]

— Не мога да повярвам, че баща ни може да е идвал тук като малък. — Ливи ги поведе по коридора, а тялото й хвърляше издължена сянка. Дълга коса, дълги крака, блещукаща магическа светлина в ръката й.

— Не е ли живял тук? — попита Кит.

Ливи поклати глава.

— Израснал е в Корнуол, не в Лондон. Но е учил в Идрис.

Идрис. Кит беше прочел доста за Идрис в библиотеката на Лондонския институт. Прочутата родина на ловците на сенки, земя на зелени гори и високи планини, леденостудени езера и град на стъклени кули. Трябваше да признае, че онази част от него, която обожаваше фентъзи филмите и „Властелинът на пръстените", копнееше да го види.

Част от него, на която той заповядваше да си мълчи. Идрис принадлежеше на света на нефилимите, а той все още не беше решил дали иска да бъде такъв. Всъщност беше доста — почти напълно — сигурен, че не иска.

— Библиотеката — заяви Тай и Кит си помисли, че Тай никога не използваше пет думи, когато една беше достатъчна. Беше застанал пред вратата на шестоъгълна стая, стените край него бяха покрити с картини на кораби. Някои бяха наклонени под странни ъгли, сякаш бяха подмятани от вълните.

Стените на библиотеката бяха боядисани в тъмносиньо, единственото произведение на изкуството в стаята бяха главата и раменете на някакъв мъж, изработени от мрамор и поставени върху каменна колона. Имаше масивно писалище с многобройни чекмеджета, които се оказаха разочароващо празни. Издирванията им зад етажерките и под килима също не се увенчаха с друго, освен с валма прах…

— Може би трябва да опитаме в някоя друга стая — предложи Кит, показвайки се изпод една писалищна маса, с прах в русата коса.

Тай поклати глава; изглеждаше обзет от безсилно раздразнение.

— Тук има нещо. Усещам го.

Кит не беше сигурен дали Шерлок Холмс действаше въз основа на това, че „усеща" нещо, но си замълча. Докато се изправяше, вниманието му беше привлечено от лист хартия, стърчащ от малко писалище. Дръпна го и листът изскочи.

Беше стара хартия, изтъркана почти до прозрачност. Кит примига. Върху нея беше написано неговото име… не малкото му име, а фамилията, Херондейл, отново и отново, преплетено с друго име, така че думите оформяха сложна плетеница.

Другата дума беше Блекторн.

Дълбок смут премина през тялото му. Той побърза да натъпче листа в джоба на дънките си, в същия миг, в който Тай каза:

— Мръдни се, Кит. Искам да разгледам този бюст отблизо.

За Кит бюст означаваше само едно, но тъй като единствените гърди в стаята принадлежаха на сестрата на Тай, той побърза да се отдръпне. Тай се приближи до малката статуя върху мраморния постамент. Беше си свалил качулката и косата му беше щръкнала около главата, мека като пуха на черен лебед.