![Урокът от нейната смърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/8/urokt-ot-nejnata-smrt-bg-download.jpg)
Урокът от нейната смърт [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Урокът от нейната смърт [bg]». Краткое содержание книги:
„Дивър — новият любимец на Холивуд“ Уошингтън Поуст
— Повишения ли? Трябва ли да давам на хората повишения?
Корд си водеше бележки по своите картончета. Той каза:
— Останали са ни около пет хиляди за пътни разноски и оборудване до края на годината… Е, ще искам да не закачаш това. Ще ми трябва доста голяма част от него, ако не всичко.
— Оборудване ли? Но аз нали казах, че имам затруднения в намирането на пари за уоки-токита. И смятах да закупя за всички ни по един „Глок“. Те струват по над четиристотин.
— „Глок“ ли? Джим, на нас не ни са нужни автоматични пистолети с по петнайсет куршума.
Слоукъм не отговори веднага, а после тихо рече:
— Аз съм шерифът, Бил. Ще помисля върху молбата ти, но нищо не мога да обещая.
Корд пусна листа върху бюрото.
— Добре, Джим, не виждам деликатен начин да ти кажа това, което се каня. — Той помълча, докато съвестно се опитваше да се сети за такъв начин. — Единственото нещо, с което мога да смекча нещата, е, че независимо дали на това място седиш ти, Стив или самият Джак Тредъл, аз пак щях да кажа същите думи. А това е: Ти получи сладка служба и двамата с теб го знаем, и аз се радвам за теб. Но ти бе назначен, защото аз се отказах. А цената за това е да получа случая Гебън и всички средства за пътни разноски и оборудване, до последния цент. След като приключа, с удоволствие ще ти помогна с цялата тая административна работа и дори ще науча твоите радиокодове, но дотогава ще бъде това, което казах.
Корд видя как Слоукъм бе толкова потресен, че лицето му сякаш се скова. Корд си помисли дали пък такъв разговор няма всъщност да е от полза, за да се постегне този мекушав човек.
— Не бива така да се държиш, Бил.
Палячовщината бе изчезнала и сега Корд виждаше в очите на Слоукъм твърде ясното съзнание, че той се е издигнал поради неговия отказ, виждаше и сломената надежда, която можеше съвсем реално да бъде покрусената амбиция на самия Корд, ако съдбата бе подредила нещата малко по-иначе. Заболя го — заради самия него, както и за Слоукъм — но той не се извини. Изправи се и тръгна към вратата.
— Разчитам на теб да не закачаш тия пари, докато не ми потрябват.
Уинтън Кресги дължеше следните суми: $132.80 на GMAC. $892.30 на „Юниън Банк“ (ипотеката). $156.90 на „Юниън банк“ (вноската за погасяване на заема). $98.13 на „Консолидейтид Едисън“. $57.82 на „Мидуестърн Бел“. $122.78 на магазин „Детски свят“. $120.00 на Кориса Ханли Дюк, икономката. $245.47 на „Американ Експрес“. $88.91 на „Мобил“ (проклети тексасци, проклети араби). $34.70 за стоки по каталог от „Сиърс“.
И това беше само за месец май.
Сърце не му даваше да пресметне цифрите за цялата година и просто не смееше да изчисли разноските на домочадието за грим, хамбургери, за най-новите модели маратонки „Найки“, за ръкавици, баскетболни топки, уроци по пиано, картофен чипс, софтуер на „Апъл“, тениски, касети на „Рън Ди Ем Си“, „Айс Ти“, на Джанет Джексън, Пола Абдул, за желирани мечета, пуканки, диетична пепси и какво ли не още, поглъщано от черната дупка на консумативното детство.
Дарла се появи на прага и му каза, че водопроводчикът току-що е привършил работата.
— А, добре — рече Кресги. — Колко? — Той разтвори чековата книжка и откъсна един чек. Остави го непопълнен и й го подаде.
— Сто двайсет и четири, скъпи.
— Колко?
— Не можем да се къпем със студена вода. — И тя излезе.
Той си отбеляза: Чек 2025. Сума $124. За проклетия водопроводчик. Защо, питаше се той, колкото повече получаваш, толкова повече харчиш? Когато двамата с Дарла се ожениха, те живееха в каравана, в южния район на град Колумбия, Мисури. Той бе помощник-шеф на охраната в университета, изкарвайки деветнайсет хиляди долара годишно. Тогава имаха спестовна сметка. Истинска спестовна сметка, която носеше лихви — не много наистина, но все пак нещо. Човек можеше да погледне дългия списък от вноски и да почувства, че постига нещо в живота. А сега, вятър и мъгла. Сега само дългове.
Това вече беше твърде много. От мисълта за сметките, за гладните деца, за жената, за това, че е без работа, дланите му започнаха да се потят, а стомахът му болезнено се присви. Спомни си случая, когато веднъж уговаряше един отчаян студент да слезе от покрива на ректората в Одън. На височина шейсет фута над алеята с плочи. Кресги бе съвършено спокоен. Нямаше никакво въже. Бе стъпил на перваз, четиринайсет инча широк. Сякаш се канеше да повика един-двама приятели да поиграят билярд. Уговаряше момчето малко по малко. Тогава Кресги не чувстваше нищо от ужаса, връхлитащ го сега, докато подреждаше дебелите пликове със сметки и чековата си книжка, която скоро щеше да бъде съвсем безпредметна.