И се възправи сянка [bg]

— Страхът е Великият унищожител — пееше някой сред безредната канонада.

Беше Куулас, Халахан го видя на ярката светлина от ракетите, която проникваше през процепите на преградите. Чатерото напяваше молитвата за милостта на съдбата.

Ще имаме нужда от нея — помисли си Халахан, когато зърна силуетите на оръдията по източния бряг и войниците, които се мъчеха да се прицелят с тях.

Не съжалявай, бъди като сламка в бурята.

Полковникът осъзна, че е затаил дъх, и хвърли поглед към Крийд, за да види как се справя той. Вниманието на огромния мъж беше насочено към реката пред тях. Лицето му все още беше разкривено в гримаса — той изглеждаше така, сякаш иска да разкъса нещо. Лявата му ръка беше стисната в юмрук.

В този момент минаваха пред дулата на оръдията.

Бъди като празно ведро в дъжда.

Халахан зачака те да започнат да стрелят. Опита се да не мисли за всичките хора, наблъскани на долната палуба, и за това какво ще се случи с тях, ако пробият корпуса на кораба и той потъне.

Стрелците с пушки на откритата палуба стреляха бързо в отговор на канонадата от брега. Гърмежите ставаха все по-силни, докато накрая не се сляха в общ оглушителен шум.

Бъди като потока, който винаги следва течението си.

Вече бяха подминали оръдията. Халахан си пое дъх и се олюля на краката си, които го боляха.

Вторият ферибот нямаше такъв късмет. От лявата страна на корпуса му изригна фонтан разлепена вода, която падна в безброй свистящи капчици. Корабът се наклони настрани и започна да се пълни с вода. От палубите му се надигнаха викове.

Мъжете скачаха от саловете и се хващаха за тях колкото се може по-здраво, като се опитваха да не се подават много от водата.

Стрелбата по откритата палуба започваше да утихва. Халахан видя, че са преминали през теснината, макар да чуваше, че оръдията зад тях продължаваха да стрелят.

Сега брегът от двете страни беше чист и тъмен, докато поредната осветителна ракета не се издигна с пронизителен звук в небето.

Водата зад кораба беше пълна с плаващи трупове на мъже.

— Ще ги накарам да си платят за това — промърмори сякаш на себе си Крийд. — Кинчеко и останалите ще си платят за това.

Генералът стисна лявата си ръка, сякаш внезапно изпитал остра болка, и скръцна със зъби, изпълнен с тиха ярост.