Открадни си свят [bg]

— Кафяв ли?

— Да — кафяв.

— И всичко щеше да е наред, така ли?

— Да, защото подмяната на компресора е проста работа. Стига да разполагаш с резервен. Но от друга страна — продължаваше да разсъждава на глас Брик, без да откъсва поглед от стълбите, — ако цветът му е бледоморав, повредата е в плазменото сито.

Под тях големият космобус забоботи. Димът се увеличи.

— Все пак, не ти ли се струва, че е малко морав? — попита Доркас.

— Не дрънкай глупости, Доркас.

Стигнал до задънена улица, разговорът секна. Разбира се, нямаше никаква причина да се изпада в паника. Та нали фраският кораб ги бе докарал тъй далеч без никакви признаци да се разпадне на части. Палерния бе златната ябълка на възможностите, жадуваща да бъде откъсната. И този път, далеч от досадната намеса на капеланците или еладелдийците, всеки един от тях имаше шанса да й се наслади. Стига, разбира се, да откриеха подходяща планета. Защото за момента все още разполагаха само със зареян из космоса къс скала, сенчеста джунгла от полуразглобени машини и хора като полковник Старк, за да ти напомнят, че не всичко е наред.

След внезапна и неочаквана намеса в наддаването от страна на понтийците в края на краищата „Светкавица“ бе закупена от Очинтуки въпреки изразените от него съмнения за състоянието на електрическата инсталация. По това време настроението на Ерик се скапа.

— Всичко е било предварително уговорено — обяви той. — Така ли смяташ, мили?

— Да тръгваме. — Ерик Аякс хвана Доркас Мандебра за ръката и двамата последваха останалите участници към платформата, която ги очакваше, за да ги откара при следващия аукцион.