Прокобата на Господаря Гад [bg]

По-нататък в кръга Протал обясняваше целта на похода. Покорните на гривата го слушаха с недоверие, като че не успяваха да свържат далечното зло и равнините Ра. Но Върховният владетел им разказа какво е било сторено в Анделейн.

Питен рееше мътен поглед в нощта, все едно очакваше луната да изгрее. До него Лора говореше тихо с Въжарите, благодарна за гостоприемството на рамените.

Сол по сърцето описваше ужасите, които бяха преживели двамата оцелели от дървеното поселище, и челото му се бръчкаше от усилието да сдържа чувствата си.

Огънят светеше като врата, зад която дебне смъртна заплаха. Вратът на Томас се вдърви от чувството колко е уязвим, а очите му се изцъклиха сляпо, прилични на дупки от чворове в дъска.

Зелените петна по туниката му го белязваха с предупреждение: „Прокажен нечист изгнаник“.

Скоро щеше да стигне до края на ЗКТ. Зад него беше невъзможността да повярва, че Земята е истинска. А пред него — невъзможността да повярва, че е измислица.

Гай влезе внезапно в кръга и му се изпречи с ръце на хълбоците и святкащи очи. Стоеше леко разкрачена и той виждаше кървавата жарава на огъня между бедрата й.

Вдигна глава да я погледне.

— Трябва да си вземеш от храната! Вече си полумъртъв от глад.

С тези изправени рамене дрехата й се изпъна на гърдите и му напомни за Лина.

Протал тъкмо казваше:

— Той не ни разказа всичко, което се е случило на Празника. Поругаването на Духчетата не е било възпряно… и все пак сме убедени, че се е опълчил някак на Злотворните. Неговата спътница обвинявала и себе си, и него за злото, съсипало Танца.

Томас се тресеше. „Като Лина… Лина?!“

Тъмата се вкопчи в него с ноктите на шемета.

„Лина?!“

За миг престана да вижда друго освен ревяща черна вода. Скочи като подхвърлен от невидима сила. Стори това на Лина… Онова? Стовари жезъла си в жаравата, все едно беше брадва. Не можеше да отпъди спомена, не можеше да го отхвърли. От силата на удара жезълът се извъртя в ръцете му и отхвърча. Във всички посоки се пръснаха искри и въглени. Стори й онова! Размаха сакатия си юмрук към Протал и изкрещя:

— Тя грешеше! Не можах да се спра! — „Лина! Какво направих!…“ — Аз съм прокажен!

И хората около него наскачаха, Морам го доближи бързо и протегна ръка да го укроти.

— По-кротко, Ковенант. Какво те мъчи? Тук сме гости…

Но още докато избълваше оправданието си, Томас знаеше, че Атиаран е права. Нали се видя как убива в битката при дървеното поселище — в глупостта си се заблуждаваше, че да бъде убиец е нещо ново за него, случи му се за пръв път. Но той не беше станал такъв отскоро… а още от началото на съновидението. От самото начало. В проблясък на озарение разбра, че няма разлика между извършеното от Злотворните спрямо Духчетата и неговата постъпка спрямо Лина. Томас служеше на Господаря Гад от първия си ден на Земята.