![Прокобата на Господаря Гад [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/6/prokobata-na-gospodarya-gad-bg-download.jpg)
Прокобата на Господаря Гад [bg]
- Автор: Дональдсон Стивен Ридер
- Серия: Първите Хроники на Томас Ковенант Неверника #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-412-3
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прокобата на Господаря Гад [bg]». Краткое содержание книги:
„Книги като тази се появяват не по-често от два-три пъти в живота. Потресена съм от изумление. Наистина не се случва често“. Мариън Зимър Брадли
„Война и мир“ в жанра фентъзи“. Канзас Сити Стар
„Класическо фентъзи, в което са вплетени достатъчно съвременни елементи, които му придават допълнително измерение. Историята е изградена грижливо, стилът има величав замах, а въображението се отличава с рядко срещана дълбочина“. Клифърд Д. Саймък
Изведнъж нещо се понесе в лудешки бяг право към тях. Протал изскочи пред останалите и вдигна жезъла си, от чийто връх запламтя син огън. Светлината показа един-единствен вълк, хвърлил се с дива омраза към Протал.
Тувор заслони с тяло Върховния владетел, а Сол по сърцето го подмина да пресрещне звяра.
Съвсем ненадейно Грейс се надигна от тревата с изяществото на танцьорка и замахна с въжето светкавично. Вълкът скочи към нея и тя омота шията му в примка, после я дръпна с ловко завъртане. Устремът на звяра прекърши шията му в примката. Инерцията му събори и Грейс, но тя се преметна пъргаво, без да разхлабва въжето, и се изправи, готова да довърши вълка, ако още шава.
Ратниците замърмориха възхитени. Тя се озърна със стеснителна усмивка, после погледна към другите Въжари, които изскочиха тичешком от сянката. Никой от четиримата не бе пострадал, макар че всички вълци бяха избити.
Протал опря жезъла си на земята и им се поклони според обичая на рамените.
— Добре свършена работа.
И те отвърнаха на похвалата с поклон.
Щом синият пламък угасна, мъждивата червенина пак обгърна билото. Ездачите се върнаха при конете си, Банор обаче доближи мъртвия вълк и издърпа увитото около шията му въже. Хвана краищата здраво и го опъна.
— Добро оръжие — отсъди с безстрастния си глас. — Рамените си послужиха чудесно с него в дните, когато Върховният владетел Кевин се сражаваше открито с Разложението.
Нещо в безизразните думи подсети Томас, че стражите произхождат от мъжествен народ, но от две хилядолетия не са докосвали жена.
Банор се подчини на неразбираемо желание, напрегна мускули и въжето се скъса. Той вдигна рамене сдържано и пусна двете парчета върху трупа на звяра. Действието му носеше безвъзвратността на пророчество.
Без да погледне Грейс, Банор тръгна към ранихина, който го беше избрал за ездач.
19.
Изборът на Носителя
Въжарят Ръста обясни на Протал, че обичаят на рамените е да оставят за храна на мършоядите мъртви зверове, посегнали на ранихините. Не искаха да оскърбят Земята, като заровят в нея креш, а да ги изгорят беше опасно в равнините. Затова ездачите можеха да си починат, щом конете им се отдалечат достатъчно от вонята на смърт. Въжарят отведе отряда почти цяла левга на юг, докато не прецени, че нощният вятър няма да смути животните. Най-сетне спряха за нощувка.
Томас спа на пресекулки с усещането, че в корема му е опряно острието на копие. Призори се чувстваше немощен, сякаш цяла нощ си беше разменял удари с глада. И щом носът му пак надуши острата миризма на отровната аманибхаван, очите му се насълзиха.
Не му се вярваше, че краката ще го крепят прав дълго. Но все още не намираше отговора, от който се нуждаеше. Не стигна до нови прозрения, зелените следи на Моринмос по туниката му бяха като неразгадаема писменост. Инстинкт, който смяташе за безпогрешен, го успокояваше, че ще намери каквото му липсва в екстремността на глада. Спътниците му се нахраниха и се приготвиха за път, той възседна замаяно Дура и потегли с тях. От очите му прокапваше понякога сълза, без да плаче. Бурните емоции напираха, само че не можеше да им даде воля. Мъката на проказата не допускаше подобно облекчение.
Противно на студената пепел на настроението му денят беше весел, огрян от ярко безоблачно слънце в бездънното небе над редуващите се хълмове. Скоро останалите в отряда се поддадоха на магията на равнините — заклинание, изтъкано от гордо препускащите ранихини. Често се случваше могъщите коне да ги подминават в тръс или в галоп, да се озъртат към тях със смях в очите и отекващо цвилене от гърлата. Щом ги видеха, Въжарите тичаха още по-пъргаво. По някое време Грейс и Тю запяха заедно.