Смъртта на царете [bg]

— Може би — отвърна Цина. — Катон има на север имения, които сигурно са заплашени от въстаналите роби. Те дори могат да слязат на юг и да атакуват града. Няма да е такъв глупак да пренебрегне заплаха срещу Рим. Трябва да те прати. Поне върнахме легионите от Гърция, за да се присъединят към другите.

— Ето, идва консулът. Той трябва да наложи ветото си срещу Катон, ако дебелият глупак се намеси. Това е нещо повече от личен спор помежду ни. Заложена е безопасността на севера. И безопасността на самия Рим.

Помпей се запровира между събиращите се сенатори, за да говори с консула. Юлий ги загледа. Консулът беше възрастен мъж, чието избиране на този пост бе компромис между фракциите в сената. Докато Помпей му говореше, като подкрепяше думите си с жестове, той се оглеждаше нервно и неспокойно. Юлий се намръщи, когато консулът обърна гръб на жестикулиращия Помпей, изкачи се на рострата и извика:

— Заемете местата си, сенатори.

Бързо изрекоха встъпителната клетва и после консулът се изкашля, за да привлече вниманието на всички.

— Повикахме ви на спешно съвещание, за да обсъдим как да реагираме на въстанието. Имам нови сведения, и те са много тревожни. Това е въстание на гладиатори от школата в Капуа. Най-напред местният квестор сметнал, че може да се справи, но не успял да потуши бунта. Изглежда, са събрали армия от роби и са избягали на север. Опустошили са много градове и имения, убили са стотици хора и са опожарили всичко, което не са могли да плячкосат. Легатът в Мутина излязъл срещу тях, но гарнизонът бил унищожен, няма оцелели.

Консулът млъкна. Сенаторите, които досега не бяха чули новините, ахнаха и завикаха възмутено и той вдигна ръце, за да ги успокои.

— Сенатори, не бива да подценяваме тази заплаха. Легионите в Ариминум получиха заповед да укрепят града, но понеже загубихме Мутина, северът е напълно открит. Пресмятанията са приблизителни, но е възможно армията им да се състои от около тридесет хиляди роби; нови и нови се присъединяват към тях, след като те опустошат поредния град. Мога само да предполагам, че са надвили легионите в Мутина с голямо числено превъзходство. Трябва да ги посрещнем с възможно най-голямата войска, която успеем да съберем, и същевременно да държим здраво юга. Няма нужда да ви казвам, че не можем да оголим гарнизоните в Гърция, без да се изложим на риск, толкова скоро след тамошното въстание. За момента робите не са дали признаци да се насочват към Рим, но ако го направят, в града има повече от осемдесет хиляди роби, които могат да се присъединят към тях, докато ние стигнем юга. Това е сериозна заплаха и отговорът ни трябва да е твърд и окончателен.

Консулът погледна бързо към Катон, после към Помпей.