Смъртта на царете [bg]

— Доста очевидно ме ласкаеш, не мислиш ли? Не говорим за малка сума, колкото и да ми беше приятно отново да видя Първородните в списъците на сената.

— Мислил ли си, че Юлий може и да е в състояние да плати дълга си? Той разполага с доста пари.

Въздухът охлаждаше кожата й и тя леко потръпна и се плъзна обратно във водата.

— Значи още по-добре за тебе да му подариш това — голям жест, за да засрамиш дребните душици в сената. Знам, че парите не те интересуват, Крас, точно затова имаш много. Ти обичаш влиянието, което дават те. Има друг вид дългове. Колко пъти съм ти давала информация, от която си се възползвал?

Сервилия сви рамене, отговаряйки на собствения си въпрос, и димящата вода се разбяга на вълнички от нея. Крас вдигна глава и плъзна поглед по нея. Тя му се усмихна.

— Това е част от приятелството ни и ми доставяше удоволствие от време на време да ти помагам. Синът ми винаги ще е добре разположен към тебе, ако му подариш тези пари. Юлий ще те подкрепи във всичко. Не можеш да купиш подобни хора със злато, Крас. Те имат твърде много гордост. Но един опростен дълг? Това е благородна постъпка и ти го знаеш също толкова добре, колкото и аз.

— Ще… помисля — каза той и затвори очи.

Сервилия го загледа, докато той потъваше в дрямка. Крас щеше да направи всичко, за което го помоли. Мислите й се върнаха към Юлий и процеса му. Много упорит младеж! Когато синът й му беше предал Първородните, тя се запита дали не са забравили дълга си към Крас. Сега този дълг нямаше да е бреме. Странно как мисълта за благодарността на сина й й доставяше по-малко удоволствие в сравнение с това, че Юлий знаеше, че тя е допринесла за подаръка.

Леко плъзна ръце по корема си; мислеше за младия римлянин със странните очи. У него имаше сила, пред която силата на спящия Крас бе само слабо ехо, макар че именно той щеше да поведе легионите на север.

Една от робините й влезе в стаята — красиво момиче, което Сервилия беше спасила от едно малко стопанство на север.

— Синът ти дойде, господарке, заедно с трибуна — прошепна момичето.

Сервилия погледна Крас, после даде знак на робинята да заеме мястото й в топлата вода. Когато Крас се събудеше, нямаше да му хареса, че е сам, а момичето беше достатъчно привлекателно, за да събуди интереса му.

Сервилия, без да се бърше, облече една роба и леко потръпна в предусещане.

Спря за момент пред едно огромно огледало на стената и отметна влажната коса от челото си. Усещаше лекота в корема от изненадващото напрежение при мисълта да се срещне най-накрая с Юлий. Усмихна се развеселено на себе си.

Брут седеше заедно с Юлий в стая, абсолютно лишена от показността, с която бяха обзаведени работните й помещения. Мебелите бяха прости, стените бяха изрисувани, което даваше усещане за топлина. Огънят припукваше със златиста светлина. Двамата станаха, за да я посрещнат.

— Хубаво е, че най-накрая те виждам, Цезар — каза тя и му подаде ръка.