![Смъртта на царете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/6/smrtta-na-carete-bg-download.jpg){kind=icon}
Смъртта на царете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-611-4
- Переводчик: Славянка Мундрова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Смъртта на царете [bg]». Краткое содержание книги:
„Големите събития и бруталността на епохата са пресъздадени блестящо и правдоподобно. Описанието на насилието е мощно… битка в цирка, въстаналите роби, боевете в Гърция, уличните схватки — наистина страхотно четиво!“ Гардиън
„Ако Ви е допаднал „Гладиаторът“, ще харесате „Цезар“.Таймс
Робата лепнеше върху влажната й кожа, точно както се беше надявала, и изражението му я развесели, защото той се опитваше да не я гледа.
Юлий бе зашеметен. Запита се дали Брут е смутен от факта, че тя изглежда почти гола под тънката материя, която покриваше кожата й. Видя, че се е къпала, и пулсът му затуптя при мисълта какво е ставало преди пристигането му. „Не е красива“, помисли той, но когато се усмихнеше, имаше нещо непресторено в чувствеността й. Неясно осъзна, че отдавна не е спал с жена и че почти е забравил какво е усещането — но дори Корнелия и Александрия не го бяха вълнували така, както тази жена го постигаше без никакво усилие.
Изчерви се и хвана ръката й.
— Синът ти говори много хубави неща за тебе. Радвам се, че се срещаме, макар и за малко, преди да се върна у дома. Съжалявам, че не мога да остана повече.
— Първородните сигурно нямат търпение да смажат въстанието — каза разбиращо Сервилия.
Очите му се разшириха, когато осъзна думите й.
— Няма да те задържам — трябва да се върна в банята. Само запомни, че в мое лице може да намериш приятелка, когато имаш нужда.
Юлий се запита дали наистина в очите й, които го гледаха толкова топло, има обещание. Гласът й беше нисък и мек, би могъл да го слуша безкрайно. Разтърси глава, сякаш за да излезе от някакъв транс.
— Няма да забравя. — И я погледна право в очите.
А когато Сервилия отмести очи към сина си, хвърли поглед към мястото, където линиите на влажната материя се заобляха около гърдите й, и пак се изчерви, щом тя улови погледа му и се усмихна с явно удоволствие.
— Трябва пак да го доведеш, Брут, когато имате повече време.
Юлий погледна приятеля си, който се понамръщи и отвърна:
— Непременно.
Двамата млади мъже излязоха. Сервилия остана да гледа след тях. Пръстите й леко докоснаха гърдите й — тя мислеше за младия римлянин. Щръкналите й зърна нямаха нищо общо със студенината на въздуха.
Въпреки тъмнината по улиците Брут лесно намери дома на Александрия. Облечен в бронята на Първородните, младият мъж бе неапетитна плячка за злосторниците, които нападаха само слабите и бедните. Атия, майката на Октавиан, отвори вратата малко стреснато, но страхът й изчезна мигом, щом го позна. Брут влезе. Питаше се колко ли други хора живеят в ужас, че войници може да дойдат през нощта. Сенаторите се обграждаха със стражи, но обикновените хора в Рим не можеха да си позволят друга защита освен вратите, които запречваха с резета, за да се отделят от останалата част на града.
Александрия се беше прибрала, но Брут се смути, като видя, че майката на Октавиан приготвя вечерята съвсем близо до тях.
— Няма ли къде да поговорим насаме? — попита той.
Александрия погледна към отворената врата на стаята си, но Атия стисна уста и се намръщи.
— Не в моя дом. Не сте женени.
Брут се изчерви.
— Заминавам утре. Исках само…
— Много добре разбирам какво искаш, но няма да стане в моя дом.
И продължи да реже зеленчуците. Брут и Александрия сподавиха кикота си, който само би потвърдил подозренията й.
— Ще дойдеш ли навън с мене, Брут? Сигурна съм, че Атия може да ни вярва, след като и съседите ще ни виждат — предложи Александрия.
После взе наметалото си и излезе. Атия невъзмутимо изсипа нарязаните зеленчуци в гърнето.
Навън Александрия се приближи към него и се целунаха. Макар да беше тъмно, улиците още бяха пълни с хора. Брут се огледа наоколо раздразнено. Малкия портик едва ги предпазваше от вятъра, камо ли да им осигури някакво усамотение.
— Смешно е — каза той, макар че всъщност се надяваше на точно такава среща, каквато Атия беше предотвратила.
Та той заминаваше да се бие! Почти традиция беше да си потърси гостоприемно женско легло, преди да потегли.
Александрия се засмя и го целуна по врата, точно над бронята.
— Загърни ни с наметалото ми — прошепна тя на ухото му и сърцето му се разтупка като лудо.
Той нагласи наметката така, че уви и двамата. Дъхът им се смесваше.
— Ще ми липсваш — каза натъжено Брут; усещаше тялото й да се притиска до него.
Трябваше да държи наметалото с едната си ръка, но другата беше свободна и той я плъзна по топлината на гърба й и надолу. Александрия ахна и тихо прошепна:
— Мисля, че Атия беше права…
Тръпнеше под силната му ръка, сякаш беше гола. Хората в тъмнината около тях само увеличаваха възбудата й. Притисна се силно към Брут, усещаше твърдостта на бронята му. Краката му бяха голи, както винаги, и смаяна от смелостта си, Александрия плъзна ръка по бедрата му и усети гладката им сила.