![Смъртта на царете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/6/smrtta-na-carete-bg-download.jpg){kind=icon}
Смъртта на царете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-611-4
- Переводчик: Славянка Мундрова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Смъртта на царете [bg]». Краткое содержание книги:
„Големите събития и бруталността на епохата са пресъздадени блестящо и правдоподобно. Описанието на насилието е мощно… битка в цирка, въстаналите роби, боевете в Гърция, уличните схватки — наистина страхотно четиво!“ Гардиън
„Ако Ви е допаднал „Гладиаторът“, ще харесате „Цезар“.Таймс
Изчака още малко сенаторите да помислят, после започна да извиква имената.
— Лепид!
Юлий завъртя глава, преброи станалите и въздъхна облекчено. Не бяха достатъчно, за да решат избора.
— Крас! — произнесе говорителят и се усмихна.
Юлий стана заедно с Помпей и другите, които бяха преценили, че именно този избор е правилният. Говорителят кимна на консула и той се изправи и заяви тържествено:
— Крас е назначен за военачалник на северните армии и му се заповядва да поеме срещу въстаниците и да ги унищожи.
Крас стана, за да благодари на сенаторите.
— Ще дам всичко от себе си, за да запазя нашите земи и нашия град. Веднага щом легионите се съберат на Марсово поле, ще тръгна срещу въстаниците.
Изчака за миг и се усмихна хитро.
— Легатите ще са под мое командване, но трябва да имам помощник в случай, че ме убият. За свой помощник назначавам Гней Помпей.
От всички краища на залата се чуха викове — и на възмущение, и на одобрение. Говорителят призова за тишина, но никой не му обърна внимание. Юлий се засмя на удара и Крас му кимна — явно се забавляваше.
— Тишина! — изрева говорителят, вече изгубил търпение.
Разговорите неохотно утихнаха под свирепия му поглед.
— Трябва да обсъдим подробностите, сенатори — каза консулът и почна да рови в документите пред себе си. — Вестителите съобщават, че робите са добре въоръжени след Мутина, взели са оръжията и броните на легионерите. Един от нашите хора казва, че видял гладиатори да обучават робите да се бият с меч и копие, да подражават на нашите полеви формации. След случилото се в Мутина не бива да ги подценяваме.
Консулът нервно хвърли поглед към пергамента пред себе си.
— Имат ли водачи? — извика Помпей.
Консулът кимна, без да вдига глава от документите.
— Изглежда, във всички отношения имат структура като на нашите легиони. Ето съобщението от собственика на школата, откъдето са избягали гладиаторите.
Сенаторите зачакаха търпеливо, докато консулът намери документа, който търсеше.
— Да, били са седемдесет и всички стражи са били убити. Робите от казармите са тръгнали с тях, макар че той не знае дали доброволно, или насила. Пише, че едва се е спасил. Изглежда, тези гладиатори са водачите на робската армия.
— Кой ги предвожда? — запита Помпей, без да го е грижа, че тонът му донякъде потвърждава фиктивността на ръководната позиция на Крас.
Консулът се вгледа отново в документите и пак наплюнчи пръстите си, за да ги отдели един от друг.
— Да, ето. Води ги един гладиатор, Спартак, тракиец. Той е започнал и останалите са го последвали. Няма друго, но аз ще предам всичко на Крас, когато дойдат още съобщения.
— С ваше позволение, бих искал да се оттегля заедно с моя помощник, за да се приготвя за похода — обади се Крас.
После се обърна към Юлий:
— Искам Първородните да тръгнат с мен, Юлий.
— Ще са готови — обеща младият мъж.
Крас се отпусна в топлината на ваната и остави неприятностите от деня да се оттекат от него. Отвън тъмнината беше дошла рано, но банята беше осветена от леко мигащи лампи и свещи, водните пари насищаха въздуха. Той отпусна ръце на мраморния ръб, наслаждаваше се на хладината му под ръцете си. Водата му стигаше до врата и седнал на гладката каменна седалка, той можеше да се отпусне напълно. Издиша бавно и се запита защо басейнът в собственото му имение никога не му се е струвал толкова удобен.
Сервилия седеше гола във водата срещу него — само раменете й се подаваха над повърхността. Когато се раздвижи, извивките на гърдите й се показаха за един изкусителен момент, преди отново да се скрият под воала на ароматните масла, които беше изляла в басейна. Знаеше, че Крас иска точно това, и го направи веднага щом дойде при нея след военния съвет, уморен и раздразнен. Ядът му обаче се беше изпарил, докато пръстите й разтриваха болезнено схванатия му врат, преди той да влезе в дълбокия басейн, вграден в пода в частното отделение на къщата й. Сервилия винаги усещаше настроението му.
Загледа как напрежението на деня се оттича от Крас, поразвеселена от въздишките и стоновете му. Знаеше това, което едва ли някой друг подозираше за застаряващия сенатор — че е ужасно самотен мъж, натрупал състояние и авторитет, без да разчита на приятелите от младостта си. Рядко искаше от нея нещо повече, отколкото да си поговорят, макар Сервилия да знаеше, че голотата й може да го възбуди, ако тя реши. Беше удобна връзка, без мръсните принуди на плащането да съсипят интимността. Крас не й предлагаше пари, а разговори — макар че понякога думите струваха повече от злато.