Достатъчно време за любов [bg]

Първата вълна не носи печалба. Капитанът стоварва пътниците и поема обратно за нови емигранти; обикновено няма какво да се вземе от планетата. Разходите се заплащат от емигрантите, а печалба може да има, ако останалият на планетата партньор разпродаде докарания от кораба товар: мулетата, оборудването, свинете, яйцата. Отначало на кредит. Веднага става ясно, че този партньор трябва добре да си отваря очите и ушите, защото обикновено бедстващите заселници моментално разбират причината за процъфтяването на този тип, поради което изпитват нужда да го линчуват.

Шест пъти съм оглавявал колонисти, Минерва, и никога не съм орал нивата си, без да имам оръжие подръка; налагаше ми се да се опасявам повече от собствената си порода, отколкото от кръвожадните зверове.

Но тогава, на Нови начала, тези неволи бяха останали вече в миналото. Първите колонисти си бяха свършили работата, макар че по чудо бяха преживели онази първа зима… Хелън Мейбъри не беше първата вдовица, която си търсеше вдовец… Уви, ние с Анди Либи не бяхме предвидили всички особености на климатичния цикъл. Наричахме звездата както обикновено „Слънце“ — но ако искаш, провери в каталога, поразрови се в собствената си памет. Оказа се, че слънцето на Нови начала спада към променливите, слабички звезди, подобни на Стария Сол, но с достатъчно енергия, за да правят номера с климата; когато пристигнахме, улучихме точно лошото време.

Обаче онези, които оцеляха през онази зима, можеха да понесат всичко. На заселниците от втората вълна вече им беше доста по-лесно.

Аз продадох фермата си на емигрантите от втората вълна и се посветих изцяло на банкерството и търговията. Исках да подсигуря стока за Анди Джей, която да бъде закарана в обратната посока, след като пристигне Зак с третата вълна от заселници. Аз също исках да си тръгна. Някъде… където и да е. Подробностите щяхме да уточним на срещата със Зак.

Междувременно скучаех и си мечтаех как най-после ще зарежа тази планета. В това сираче намерих интересен обект, който да ме развлича.

Имам предвид, че тя беше възхитителна. Дора беше дете, което по рождение си бе възрастен човек. Разбира се, тя беше наивна, както подобава на едно невръстно дете, но в същото време бе твърде разумна и възторжено ученолюбива. У нея нямаше и следа от посредственост, Минерва, и нейните простодушни приказки ми изглеждаха далеч по-интересни от думите на възрастните, които винаги бяха тривиални и рядко казваха нещо ново.

Хелън Мейбъри също се заинтересува от Дора и ние двамата най-неочаквано за себе си се озовахме в ролята на родители.