Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Полицейские детективы » Отровни думи [bg]
Отровни думи [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Отровни думи [bg]

Электронная книга - «Отровни думи [bg]». Краткое содержание книги:

Хаос иде, стари друже… Четири кратки думи, които прогонват мира и спокойствието от Трите бора. В края на лятото идиличното селце, скътано в планините на Квебек, изпраща гостите си обратно в големия град и посреща септемврийския хлад. А с него и трупа на непознат старец. За ужас на местните тялото е захвърлено в любимото им бистро, собственост на симпатичния антиквар Оливие. Главен инспектор Арман Гамаш и екипът му от млади специалисти са повикани по спешност от Монреал, за да разплетат убийството на странника. В село, където всички се познават, никой не е виждал неизвестния мъж жив. Или никой не си признава. А малкото налични улики водят към един от най-уважаваните жители на Трите бора. Разследването на Гамаш разрива потулени тайни и безценнo съкровищe и го отвежда по-далеч от всякога. На другия край на континента. Какво общо имат със случая тотемните стълбове на индианците хайда и изящните дърворезби, сътворени от жертвата? Заплаха ли са семейство Жилбер, богаташите, преобразили до неузнаваемост старото имение „Хадли“? Опитният инспектор се изправя срещу мрежа от лъжи, за да намери път до истината, заровена в тъмните канадски гори.
1 ... 140 141 142 143 144 145 146 147 148 ... 175
Перейти на страницу:

Но това звучеше прекалено езотерично на Бовоар. Също като логиката на главния инспектор, която щеше да го отведе на островите Кралица Шарлота. Всъщност Жан Ги изобщо не виждаше логика в тези съждения. В най-добрия случай можеше да се окаже, че началникът му е проявил силна интуиция, а в най-лошия — това бяха просто погрешни догадки, вероятно дори манипулирани от убиеца.

Когато чуеше името на странния архипелаг на другия край на страната, младият детектив си представяше единствено гъсти гори, планини и безкрайна сива морска шир. И най-вече мъгла. Арман Гамаш бе тръгнал право към тази мъгла, и то сам.

— За малко да забравя, Рут Зардо ми даде това.

Гамаш връчи на колегата си сгънат лист хартия. Бовоар го разтвори и прочете на глас:

нежно ще захапе душата ти за врата и ще те милва, докато потънеш в мрак и в Рая.

Поне след „Рая“ имаше точка. Дали най-сетне бяха стигнали до края?

Глава тридесет и втора

Арман Гамаш пристигна на навъсените острови късно следобед. По пътя натам се бе прехвърлял на все по-малки самолети, а в последния се чувстваше, сякаш просто са увили тялото му във фюзелаж и са го запратили във въздуха от пистата на летище „Принц Рупърт“.

Докато мъничкият хидроплан летеше над архипелага в северния край на Британска Колумбия, Гамаш се взираше в пейзажа от планини и гъсти древни гори. Тези острови хилядолетия наред бяха останали скрити под мъгли, непрогледни почти колкото мрака в лесовете им. Бяха останали изолирани. Но не сами. Архипелагът бе същински котел, кипящ от живот — оттам произлизаха и най-едрите черни мечки на света, и най-мъничките сови. Мястото изобилстваше от разнообразни твари. Всъщност край един от островите гарван открил първите хора в гигантска мидена черупка. Според митовете им за сътворението на света така хората от племето хайда се озовали по тези земи и заживели там. През последните десетилетия на архипелага се бяха появили и дървосекачи. Те не бяха част от сътворението. Погледнали отвъд гъстата мъгла и видели пари. Пристигнали на островите Кралица Шарлота преди около век, но не обърнали внимание на чудната природа, защото се интересували само от съкровището. Древните гори от червен кедър. Тези дървета били ценени заради тяхното дълголетие — възправяли се високи и стройни, много преди кралица Шарлота да се роди и по-късно да се омъжи за лудия крал. Но вече много от тях бяха повалени от трионите, за да се превърнат в дъски, летви и облицовки. И десет малки дърворезби.

Слез като хидропланът докосна водната повърхност и плавно спря, пилотът — местна млада жена, помогна на едрия мъж да се измъкне от кабината на мъничкия самолет.

— Добре дошли на Хайда Гуаи142 — обяви девойката.

Гамаш се бе събудил рано сутринта в Трите бора и в кухнята се бе натъкнал на сънения Габри, който му приготвяше храна за из път. Тогава детективът не знаеше нищо за островите, разположени на другия край на Канада. Но по време на продължителните полети от Монреал до Ванкувър, до Принц Рупърт и селото Кралица Шарлота инспекторът бе чел за архипелага и сега фразата му прозвуча позната.

— Благодаря ви, че ме доведохте във вашата родина.

В дълбоките кафяви очи на младата жена, която пилотираше хидроплана, се четеше подозрение, и с основание, помисли си детективът. Пристигането на поредния бял мъж на средна възраст, облечен с костюм, не можеше да е добър знак. Не беше нужно да си от племето хайда, за да го разбереш.

— Вие сигурно сте главен инспектор Гамаш.

Плещест чернокос мъж се приближаваше откъм кея с протегната ръка. Кожата му бе с цвета на червения кедър. Здрависаха се.

— Аз съм сержант Миншъл от Кралската канадска конна полиция. Водехме кореспонденция с вас.

Гласът му бе дълбок и звучеше леко напевно. Беше от местното племе хайда.

— Ah, oui, merci. Благодаря ви, че дойдохте да ме посрещнете. Сержантът взе багажа на госта от ръцете на пилота и метна чантата на рамо. Двамата мъже благодариха на девойката, но тя не им обърна внимание. Отправиха се по платформата на кея, нагоре по една рампа и продължиха по пътя. Студът във въздуха щипеше и Гамаш си припомни, че са по-близо до Аляска, отколкото до Ванкувър.

— Разбрах, че няма да останете дълго.

Главният инспектор отправи поглед към океана и се увери, че континента вече го няма. Не че беше изчезнал, просто тук въобще не съществуваше.

— Бих искал да остана за повече време, много е красиво. Но трябва да се връщам.

— Разбирам. Запазих ви стая в хижата. Мисля, че ще ви хареса. Както сигурно знаете, островите Кралица Шарлота нямат многобройно население. Може би около пет хиляди души, като половината са хайда, а другата половина — поколеба се за миг — не са. Идват и доста туристи, но сезонът вече е към своя край.

вернуться

142

През 2010 г. архипелагът Кралица Шарлота е преименуван на Хайда Гуаи, или Островите на народа хайда. — Б.пр.

1 ... 140 141 142 143 144 145 146 147 148 ... 175
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)