Без светлина [bg]
- Автор: Линдсей Дэвид
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Без светлина [bg]». Краткое содержание книги:
Той погледа огъня, който беше толкова близо, че виждаше пламъците, засилени от бензина и маслата на лодките. За първи път му се случваше приятел да умре от насилствена смърт и беше изненадан от нелепостта на такова събитие. То изглеждаше някак си нереално и същевременно така истинско, че му се гадеше.
Гласовете на хората от другата страна на плета го върнаха в настоящето. Говореха за пожара, изказваха предположения. Някой имаше радиоприемник и гласовете се заглушаваха от пукането и пращенето на предаванията.
Той тръгна обратно към къщата, промъквайки се край тъмния плет. Откъм задната си страна къщата имаше няколко врати. Първата изглежда беше за гаража. Имаше плъзгащи се стъклени врати, отварящи се към широката тераса и езерото, както повече то къщи с изглед към водата. Освен това имаше и нещо като вътрешно дворче, закътано от три страни също чрез гъст плет и още една врата. Приличаше на външен вход за отделен апартамент или стая.
Нюман извади от джоба си латексовите ръкавици, сложи ги и използва шперцовете си, за да отвори вратата, която предполагаше, че води за гаража. Беше прав. Заключи вратата зад себе си, извади джобно фенерче и освети празния гараж. Имаше само един мотоциклет, чийто мотор беше студен. Не видя нищо особено интересно и се приближи до работен тезгях край стената, откъдето си избра няколко отвертки и ги прибра в джоба на сакото си. Имаше друга врата до входната, водеща към перално помещение и склад. Из шкафовете там потърси найлонови торби за боклук, взе една и после мина през друга врата към кухнята.
Къщата на Брус Шек имаше вид на по-обитавана, отколкото тази на Валери Хийт, макар че си личаха небрежността и някои навици на ергенския живот. Всекидневната откъм улицата фактически бе обзаведена с абсолютния минимум от мебели. Имаше три спални. Две бяха като всекидневната, снабдени с най-необходимите неща, но иначе изглеждаха напълно неизползвани. Ала комбинацията трапезария с кухня изглежда беше мястото, където той е прекарвал цялото си време. Телевизорът беше там и наоколо имаше пръснати нудистки списания, чифт спортен екип насред пода, сякаш току-що го бе съблякъл, няколко рибарски пръта, подпрени в ъгъла до вратите към терасата, редом със стари маратонки и шкафче за лед. На кухненската маса лежаха някакви авиационни карти и те бяха първото, което Нюман реши да прибере в торбата.
Кухнята беше по-добре обзаведена, отколкото Нюман беше очаквал. Шек не е бил особен гастроном. В хладилника имаше изобилие от полуготови ястия, стабилни запаси от бира, половин диня, портокалов сок, мляко и най-различни съставки за сандвичи. Килерът и шкафовете съдържаха обичайните продукти, а в кофата за боклук се мъдреха две стари кутии от пица.
Нюман премина към спалнята на Шек. Дрехите в гардероба му се състояха от джинси, всекидневни ризи, няколко спортни сака и само три чифта официални панталони. В ъгъла на дрешника откри скъпа пушка за елени и патрони, две изключително скъпи италиански ловни пушки, четири или пет кутии с патрони за тях, както и две доста използвани раници, комплект стари еленови рога и чифт ловджийски ботуши. Той огледа внимателно дрешника за скрити врати или отделения по стените и пода.
Не откри никакво място в къщата, където Шек би могъл да скрие някакви документи и по нищо не личеше някой да е идвал преди Нюман.
Върна се в трапезарията, отключи вратите към терасата и излезе навън. Отиде до вратата откъм малкия вътрешен двор. Пак използва шперцовете да я отвори. Стаята сякаш някога бе служила за нещо като временен кабинет, но сега изглеждаше като почти неизползвана. В нея се намираше старо метално канцеларско бюро, малък диван и два стола. Върху ниската масичка пред дивана бяха пръснати стари списания — „Тексас Мънтли“, „Командос“, „Авиатор“ и „Спортс Илюстрейтед“.
Макар да нямаше вид на често използвана, тази стая се струваше на Нюман като най-вероятната, в която Шек би скрил някакви листове с кодове и принадлежности за разшифроване. Затова той извади отвертките от джоба си и започна да развинтва почти всичко, което можеше да се разглобява — Първо отиде в малката баня и се зае със стените, една по една, постепенно минавайки към стаята. Отворите за климатичната инсталация, пластинките около електрическите ключове и контакти. Основите на лампите. Краката на дивана и на масичката. Циповете на възглавниците, тапицерията. С бюрото беше най-сложно. След половин час работа не беше открил нищо и пред него стоеше отчайващата перспектива да действа по същия начин и с голямата къща.