Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Сянката на чинара [bg]
Сянката на чинара [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сянката на чинара [bg]

Электронная книга - «Сянката на чинара [bg]». Краткое содержание книги:

Публикуван преди 25 години, „Време да убиваш“ е един от най-известните романи в съвременната американска литература. Сега, в „Сянката на чинара“, Джон Гришам отново ни води в съдебната зала на Клантън, щата Мисисипи. Джейк Бриганс пак е въвлечен в ожесточен процес, който ще накара жителите на окръг Форд да се изправят пред собствените си расови предразсъдъци. Сет Хъбард умира от рак. Той е бял, богат, самотен и не вярва на никого. Преди да се обеси на стария чинар близо до дома си, Сет написва собственоръчно последното си завещание. Лишава децата и внуците си от наследство, оставя почти всичко — всъщност повече от двайсет милиона — на чернокожата си прислужница и така създава съдебен конфликт, който може да бъде сравнен единствено с процеса за убийство, воден от Джейк преди три години. Защо? Каква мрачна тайна се крие зад това привидно ирационално решение?
1 ... 140 141 142 143 144 145 146 147 148 ... 224
Перейти на страницу:

— Още ли смяташ да обработиш Атли за промяна на мястото на процеса?

— Надявам се. Ще се видим този петък по моя молба.

— Лош знак. Ако той те повика, хубаво. Но след като се е наложило ти да го молиш, може би нещата няма да се развият добре.

— Не знам. В неделя го срещнах в църквата и той ме попита как се справям. Изглеждаше ми искрено загрижен и дори след службата искаше да поговорим за процеса. Много необичайно.

— Нека ти кажа нещо за Атли, Джейк. Знам, че двамата сте близки или поне доколкото е възможно да са близки съдия и адвокат, но тази история има и тъмна страна. Той е от старата школа, от стария Юг, със стари семейни връзки и традиции. Обзалагам се, че дълбоко в себе си е ужасен от факта, че един бял мъж завещава цялото семейно имущество на чернокожа жена. Някой ден може и да узнаем защо Сет Хъбард е постъпил по този начин, а може и да не разберем. Независимо от причината това никак не се нрави на Рубън Атли. Всичко, което има, е получил от предците си. Те са били робовладелци, Джейк.

— Преди хиляда години. Семейството на Лушън също.

— Да, но Лушън е откачалка. Той отдавна се е откъснал от рода си, не се брои. Атли е различен, затова не очаквай да ти прави услуги. Той ще проведе справедлив процес, но се обзалагам, че вътрешно подкрепя другата страна.

— Искам само справедлив процес.

— Разбира се, но в момента справедлив процес в друг окръг звучи по-добре от справедлив процес тук.

Джейк отпи от питието си и се заговори с някакъв човек, който минаваше покрай тях. После се наведе и пошепна:

— И все пак ще трябва да подам молба за промяна на мястото на процеса. Така ще имаме основание да обжалваме.

— О, разбира се, подай молбата. Атли няма да премести процеса.

— Откъде си толкова сигурен?

— Защото е възрастен, с разклатено здраве и не би желал да шофира по шейсет мили всеки ден. Той ще остане съдия по делото, Джейк, независимо къде ще се проведе процесът. Атли е мързелив като повечето съдии и предпочита този спектакъл да се състои тук, в неговата зала.

— Аз също, честно казано.

— През повечето време се занимава с разводи по взаимно съгласие и кой ще вземе саксиите и тиганите. Като всеки друг съдия и той иска този случай, и то у дома. Ще успеем да изберем съдебни заседатели тук, Джейк. Сигурен съм.

— „Ние“ ли?

— Разбира се. Не можеш да се справиш сам. Стана ясно по време на процеса „Хейли“. В съдебната зала се представяш добре. Всъщност спечелихме благодарение на моя ум.

— Боже, не го помня така.

— Просто ми имай вяра, Джейк. Искаш ли бананов пудинг?

— Разбира се, защо не?

Хари Рекс се отправи тежко-тежко към касата и плати за две щедри порции десерт в картонени чаши. Подът се затресе, докато се връщаше към масата им и се стовари на стола си.

— Снощи ми се обади Уили Трейнър — съобщи той с пълна уста. — Пита какво мислиш за къщата.

— Съдия Атли ме посъветва да не я купувам, поне не сега.

— Моля?

— Чу ме.

— Не знаех, че съдията се занимава с недвижими имоти.

— Според него ще изглежда зле. Ще плъзнат клюки, че съм измъкнал куп пари от имуществото и изведнъж съм се оказал в състояние да си купя хубава стара къща.

— Атли може да ме целуне отзад. Откога той управлява личните ти дела?

— О, управлява ги и още как. Той одобрява хонорарите ми.

— Глупости! Виж, Джейк, кажи на старчето да се разкара, да си гледа работата. Ще сгрешиш, ще изгубиш къщата и после до края на живота си с Карла ще се гризете вътрешно, задето не сте я купили.

— Не можем да си я позволим.

— Не можеш да си позволиш да не я купиш. Вече никой не строи така, Джейк. Освен това Уили иска вие да я вземете.

— Тогава му кажи да смъкне цената.

— Вече е под пазарната.

— Недостатъчно.

— Ето какво, Джейк. Уили се нуждае от парите. Не знам какво е намислил, но явно не му достигат средства. Ще намали от двеста и петдесет на двеста двайсет и пет. Сделката е страхотна, Джейк. По дяволите, аз бих я купил, ако жена ми беше съгласна да се преместим.

— Вземи си друга жена.

— Обмислям го. Чуй ме, глупако, ще направя нещо за теб. Толкова си оплел делото за палежа, че скоро няма да се оправиш. Защо? Защото сам си си клиент, а в университета са ни учили, че адвокат, който се представлява сам, има клиент глупак, нали така?

1 ... 140 141 142 143 144 145 146 147 148 ... 224
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)