Гравитационна дъга [bg]

Отново се връщат в нейната стая: кур, путка, понеделнишкият дъжд в прозорците… Слотроп прекарва останалата част от сутринта и ранния следобед в запознаване с писанията на професор Шилер за регенеративно охлаждане, на Вагнер по уравненията на изгарянето, на Пауер и Бек447 за отработените газове и ефективността на горенето. И с порнография от хелиографни копия. По пладне дъждът спира. Катье е излязла по нейни задачи. Слотроп прекарва няколко часа долу в бара, сервитьорите, които улавят погледа му, се усмихват, показват бутилки шампанско, разклащат ги изкусително — „No, merci, non…“448 Той опитва да запамети схемите на организационната структура в онова Пеенемюнде.

Когато от облачното небе започва да струи светлина, той и Катье излизат да се раздвижат, привечерна разходка по крайбрежната улица. Ръката й е гола и ледена в неговата, вталеното черно палто я издължава, продължителните й мълчания спомагат за изтъняването и разтварянето й в неговите очи почти до мъгла… Двамата спират, облягат се на перилата, той гледа декемврийското море, а тя към спокойно извисеното зад тях безчувствено и студено казино. В небето безкрайно се плъзгат необагрени облаци.

— Мислех за това как опитвах да те свалям. Онзи следобед. — В момента Слотроп не е напълно в състояние да си наложи да изяснява гласно всички подробности, но Катье е наясно, че той има предвид игрална зала „Химлер“.

Тя се бе огледала бързешком.

— И аз мислех за същото.

Диханията им се разкъсват на призраци и отлитат към морето. Днес косата й е вдигната на руло над челото в прическа Помпадур, русите й вежди изскубани до съвсем тънки в краищата като криле и потъмнени, очите очертани в черно, като само няколко мигли по краищата са оставени руси. Пробилата облаците светлина пада косо върху лицето й, отнема неговия цвят и му оставя само някакво подобие на моментална снимка, като в паспорт…

— И-и-и ти се бе отнесла някъде много надалеч тогава… Беше недостъпна за мен…

Тогава. На лицето й се появява нещо като жалост и бързо изчезва. Но шепотът й е унищожителен и ясен като неочаквана телеграма:

— Навярно ще разбереш. Може би в някой от техните бомбардирани градове, край някоя тяхна гора или река или даже някой ден под дъжда, ще ти стане ясно. Ще си припомниш игрална зала „Химлер“ и полата, с която бях… паметта ти ще се раздвижи и дори ще успееш да я накараш да изрече с моя глас онова, което не съумях да кажа тогава. Или сега.

О, каква е тази нейна усмивка към Слотроп, само за онази кратка секунда? и вече изчезнала. Обратно към маската на злощастие и безперспективност — лицето й в състояние на покой, предпочитано, най-удобно…