Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

Шашнат, Теон се спря и си върза гащите.

— Трябва да се връщам в замъка. Ако не дойдеш с мен, от скръб мога да се изгубя по пътя и тогава всички острови ще обеднеят.

— А, това не можем да го допуснем… но аз нямам кон, милорд.

— Можеш да вземеш коня на скуайъра ми.

— И да оставим горкичкия скуайър да върви пеш чак до Пайк?

— Тогава се качи на моя.

— Това със сигурност ще ти хареса. — Отново усмивката. — Добре, но зад теб ли ще бъда, или отпред?

— Ще бъдеш където пожелаеш.

— Обичам да съм отгоре.

„Къде е била тая курва през целия ми живот?“

— Замъкът на баща ми е мрачен и влажен. Нужна му е Есгред, за да се разгорят огньовете.

— Лордчето имам меден език.

— Не започнахме ли оттук?

Тя вдига ръце.

— И тук свършваме. Есгред е ваша, скъпи принце. Отведете ме в своя замък. Нека видя вашите горди кули, надигащи се от морето.

— Коня си оставих при хана. Ела.

Тръгнаха един до друг по кея и когато Теон хвана ръката й, тя не я дръпна. Походката й му харесваше; някаква волност и дързост се усещаше в нея, ленива и леко полюшваща се, което намекваше, че под завивките е не по-малко дръзка.

Теон не помнеше Владетелския пристан толкова претъпкан. Наоколо гъмжеше от моряци. Железните хора не прегъваха коляно нито често, нито току-така, но Теон забеляза, че гребци, както и хора от простолюдието, се смълчават, щом минеше покрай тях, и го поздравяват с почтителни кимвания. „Най-после са научили кой съм — реши той. — Крайно време беше.“

Лорд Гудбрадър от Голям Уик беше пристигнал предната нощ с главната си сила от близо четиридесет бойни кораба. Хората му се мяркаха навсякъде, ясно се различаваха по козинявите си пояси. Из хана говореха, че безбрадите момчета с поясите разчекнали от чукане курвите на Отър Кривото коляно. Ако питаха Теон, падаше им се. По-пъпчиви мърли от тях не беше виждал. Сегашната му спътничка повече отговаряше на вкуса му. Това, че беше жена на корабостроителя на баща му и отгоре на всичко бременна, само я правеше по-интересна.

— Милорд принцът започна ли да събира екипажа си? — попита Есгред, докато вървяха към конюшнята. — Здрасти, Син зъб — подвикна тя на един минаващ край тях моряк, висок мъж в елек от меча кожа и с шлем с гарванови криле на главата. — Как е младата ти женичка?

— Наду корема. Говорят за близнаци.

— Толкова скоро? — Есгред се усмихна със същата порочна усмивка. — Бързо си пуснал греблото във водата.

— Да бе, и гребах, гребах, гребах — ревна мъжът.

— Голям мъж — отбеляза Теон. — Син зъб ли беше? Дали да не го взема на моята „Морска кучка“?

— Само ако искаш да го обидиш. Син зъб си има много по-хубав кораб.

— Дълго време ме нямаше и не ги познавам много хората — призна Теон. Беше потърсил няколко приятели от детинство, но или бяха заминали, или загинали, или се бяха превърнали в непознати за него мъже. — Чичо ми Виктарион ще ми заеме своя кърмчия.