Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]

— Ето, това е — каза той.

В пустинята имаше нещо, което говореше за вечната душа на хората, носещи в себе си кръвта на свободни. Той го познаваше. Беше избрал това място заради въздействието, оказвано от гледката — намираха се върху дюна, малко по-висока от другите.

— Огледай добре всичко — каза той и се плъзна по другата страна, за да не й пречи с огромната си маса.

Сиона още веднъж огледа целия хоризонт, този път малко по-бавно.

Лито познаваше вътрешното усещане от видяното в нея. Освен незначителното замъглено петно на основата на кулата, до хоризонта не се забелязваше абсолютно нищо, нарушаващо непрекъснатата равна линия — нито растения, нито каквото и да е движение. От наблюдателната й позиция до тази линия имаше приблизително осем километра, а закръгленото тяло на планетата скриваше всичко отвъд.

Той заговори от мястото, където бе спрял — непосредствено под гребена на дюната:

— Ето я истинската Сарийър. Може да се опознае само когато дойдеш тук. Това е всичко, останало от бахр бела ма.

— Океанът без вода — прошепна тя.

Обърна се и още веднъж обиколи с поглед целия хоризонт.

Нямаше вятър и Лито добре знаеше, че без шума му тишината гнети човешката душа. Сиона осезателно чувстваше липсата на познати опорни точки. Усещаше се като изоставена в опасно пусто място.

Той погледна към най-близката дюна. В същата посока сега се простираше ниска поредица от хълми, някога истински планини, постепенно разбити на останки от по-едри и по-дребни камънаци и чакъл. Спокойно продължи почивката си, давайки възможност на тишината и мълчанието да довършат своята работа. Беше му приятно да си представя, че дюните продължават безкрайния си ход по цялата планета; както преди. Ала и малкото останали вече се израждаха. Без страховитите кориолни бури Сарийър не познаваше нещо повече от силен вятър и случайни вихрушки, предизвикани от горещината и имащи само незначителен местен ефект.

Един от тези „вятърни дяволи“ танцуваше сега сред пространството, ширнало се в южна посока. Сиона го следеше с поглед. Внезапно тя наруши мълчанието:

— Имаш ли своя лична религия?

За миг Лито се поколеба, обмисляйки отговора си. Винаги го бе учудвал фактът, че пустинята подхранваше подобни мистични мисли.

— Осмеляваш се да ме питаш дали имам лична религия, така ли? — настойчиво прозвуча гласът му.

Без да показва с нищо опасенията, които той знаеше, че я измъчват, жената се обърна и погледна надолу към него с изненадваща твърдост в очите си. Дързостта винаги е била сред характерните черти на атреидите, припомни си Лито.

Понеже тя не отговори нищо, Бог-Императора каза:

— По всичко личи, че си Атреидска.

— Това ли е отговорът ти? — попита Сиона.

— Какво всъщност искаш да разбереш?

— Онова, в което ти вярваш!

— Я виж! Интересува те вярата ми, значи. Е, добре: вярвам, че нещо не може да се появи от нищо без божествена намеса.