Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Шестте Сестри тръгнаха напред под пукането и пращенето на огньовете. Един от мъжете в бели панталони наля вино в бокала на човека на масата, щом той му го подаде. Никой от робите не погледна шестте жени. Вниманието им бе изцяло приковано към самотния мъж на масата.
Улиция и останалите вече го разпознаха.
Джаганг.
Беше среден на ръст, но як, с мощни ръце и гърди. Голите му рамене издуваха кожената жилетка, отворена в средата, за да разкрие десетки златни и посипани със скъпоценни камъни накити, полегнали във вдлъбнатината между широките му гърди. Накитите явно някога бяха принадлежали на Крале и Кралици. Над здравите му, изпъкнали бицепси се виждаха сребърни гривни. На всеки от дебелите му пръсти се мъдреше по един златен или сребърен пръстен. Всяка от Сестрите познаваше добре болката, която можеха да причинят тези пръсти.
Обръснатата му глава проблясваше на светлината на огъня. Подхождаше на мускулестото му тяло. Улиция не можеше да си го представи с коса. Това само би притъпило заплашителния му вид. Вратът му беше като на бик. На златна халка, закачена за лявата му ноздра, висеше златна верижка, която се свързваше с друга халка по средата на лявото му ухо. Беше гладко избръснат, с изключение на тънките мустачки, минаващи точно над горната му устна, и малкото островче под долната.
Но онова, което караше всеки да отмести поглед, бяха очите му. В тях изобщо нямаше бяло. Бяха пепелявосиви, наситени с навъсени, неясни форми, които потрепваха в море от мастиленочерна мъглявина, и въпреки това нямаше никакво съмнение, че гледат именно в теб.
Бяха като два прозореца в кошмар.
Мазната гримаса изчезна, на нейно място се появи заплашителен поглед.
— Закъсняхте — каза той с дълбок, стържещ глас, които всички веднага разпознаха — както и кошмарните му очи.
Улиция не загуби нито миг в отговор, нито пък показа с нещо какво се кани да прави. Чрез контрола над Хан тя имаше власт дори над омразата на Сестрите, позволяваше им да изпитват само частица от чувствата си — страх, изписан на лицата им, — за да не разколебаят увереността и спокойствието му и да се издадат.
С жестока и безцеремонна внезапност тя разчупи преградите, задържащи кипящата в нея яростна сила. С бързината на мисълта, с врява и безумство, Адитивната и Субстрактивната магия експлодираха навън в убийствен взрив. Дори самият въздух нададе вой, докоснат от пламъка. Стаята се възпламени, неистова светкавица, родена от две магии, заслепи всичко — освободени от яростта, противоположностите затанцуваха див танц.
Дори Улиция се изненада на освободената от нея сила.
Като че самата тъкан на действителността беше раздрана.
Последната й мисъл беше, че със сигурност е унищожила целия свят.
Двадесет и седма глава
Подобно бялата вихрушка на неясен сън, клонящ към своя край, нещата бавно се проясниха пред очите й. Най-напред изплуваха двата огъня, после факлите, тъмните каменни стени, накрая хората.
За миг тялото й бе съвсем изтръпнало, после усещанията й се възвърнаха под формата на милиони иглички. Болеше я навсякъде.
Джаганг отхапа голяма хапка печен фазан. Подъвка известно време, после хвърли срещу нея кокала от кълката.
— Знаеш ли какъв ти е проблемът, Улиция? — попита, все още дъвчейки. — Използваш магия, която можеш да освободиш с бързината на мисълта. — Мазната усмивка се върна на устните му. — Аз от своя страна съм пътешественикът по сънищата. Използвам времето между фрагментите на мисълта. В онзи покой, където няма нищо, времето е безкрайно, мога да правя каквото си пожелая. Вие все едно сте каменни статуи, които се опитват да ме хванат.
Улиция почувства Сестрите чрез връзката. Тя все още съществуваше.
— Слабо. Много слабо — каза Джаганг. — Виждал съм други да го правят много по-добре, разбира се, след дълги упражнения. Засега съм ви оставил връзката. Искам да се чувствате една друга. По-късно ще я прекърша. Точно както мога да прекърша връзката, мога да прекърша и съзнанието ви. — Отпи глътка вино. — Но мисля, че това е твърде непродуктивно. Как можеш да дадеш на хората урок, истински урок, ако ги оставиш без съзнание?
Чрез връзката Улиция усети как Сесилия се изпуска и топлата урина потича по крака й.
— Как? — чу се да пита Улиция с глух глас. — Как можеш да използваш времето между мислите?