Ловци на мамути

— Толкова ми е добре — каза тя и също му се усмихна. — Диджи каза, че много ще ми хареса. Хареса ли ти сауната?

Той се покатери при нея и пусна завесата. И неговата кожа беше розова и блестяща, но той вече се бе облякъл, бе сресал косата си и я беше завързал отзад на врата си. Сауната така го освежи, че той дори се замисли дали да не се обръсне, но само подряза и подравни брадата си.

— Винаги ми доставя удоволствие — отвърна той.

Не можа да устои на изкушението. Прегърна я, целуна я и започна да милва топлото и тяло. Тя с желание отвърна на ласките му, отпусна се в прегръдката му и изстена, когато той пое с устни зърното и.

— Велика Майко! Ей, жена, ти си изкусителна — каза той и се отдръпна. — Ами какво ще кажат хората като започнат да пристигат в Огнището на Мамута за твоето осиновяване и ни намерят отдали се на Удоволствията вместо облечени и готови?

— Ами ще им кажем да дойдат по-късно — отговори му усмихнато тя.

Джондалар силно се разсмя.

— Уверен съм, че би го направила.

— Е, ти нали ми даде знак? — попита го тя с хитра усмивка.

— Знак?

— Я си спомни. Знакът, който един мъж дава на жена, когато я желае? Ти ми каза, че винаги ще го разбера, после ме целуна и докосна ето така. Ами ти тогава просто ми показа твоя знак, а когато един мъж направи това, една жена от Клана никога не му отказва.

— Наистина ли никога не му отказва? — попита той, тъй като че можеше напълно да повярва.

— Така съм научена, Джондалар. Така се държи добре възпитаната жена от Клана — отговори тя съвсем сериозно.

— Хммм, искаш да кажеш, че аз трябва да избирам? И ако кажа да останем тук и да се отдадем на Удоволствията, ти ще накараш всички да чакат? — Опитваше се да бъде сериозен, но очите му блестяха весело и той се забавляваше, възприемайки думите и като тяхна интимна шега.

— Само ако ми дадеш знак — отговори му тя в същия тон.

Той отново я прегърна и я целуна и като усети топлата и кожа и още по-топлата и реакция почти се изкуши да разбере дали тя наистина се шегува или е сериозна, но неохотно я пусна.

— Ще те оставя да се облечеш, макар че не точно това ми се иска сега. Скоро ще дойдат хората. Какво смяташ да облечеш?

— Нямам нещо кой знае какво, освен дрехите от Клана, облеклото, което нося и резервни панталони. Де да имах. Диджи ми показа какво ще облече. Толкова красиво облекло не бях виждала досега. Даде ми една от нейните четки, когато започнах да се вчесвам с лугачка — рече Айла като показа на Джондалар твърдата четка от мамутски косъм, здраво увита с кожа в единия край, за да се образува дръжки — по този начин се беше оформила широка, изтъняваща в единия край четка за боядисване. — Даде ми и няколко наниза мъниста и раковини. Мисля да ги сложа в косата си, както прави тя.

— Я по-добре да те оставя да се приготвиш — каза Джондалар и разтвори завесата, за да слезе от нара.

Наведе се, целуна я отново, след това се изправи. Когато спусна завесата, той се загледа в нея за момент и се намръщи. Да можеше да остане при нея, без да се безпокои за другите хора. Докато бяха в долината, можеха да правят каквото си искат, винаги и всякога. И тя нямаше да се приготвя да я осиновява народ, който живееше толкова далеч от неговото родно място. Ами ако поиска да остане тук? Имаше лошото предчувствие, че след тази нощ, нещата вече няма да бъдат същите.