Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Полата беше с диагонални шлицове, започващи от нивото над коляното и стигащи до определена точка отпред и отзад. Три реда бивникови мъниста, ивица заешка кожа и още една от съшити раирани кожи на няколко мангусти акцентираха диагоналния подгъв, а от него висяха други ресни, направени от дългата външна защитна козина на рунтав мамут и стигащи до долната част на прасците и. Беше без панталони и под ресните се подаваха краката и с тъмнокафяви високи ботуши, приличащи на мокасини на ходилата и с водонепромокаем гланц.
Айла се зачуди как постигат гланц на кожата. Всички нейни кожи имаха меката консистенция на шевро. Но тя се бе вторачила със страхопочитание най-вече в самата Диджи и си мислеше, че тя е най-красивата жена, която някога бе виждала.
— Диджи, това е красива… туника?
— Може да се нарече и дълга туника. В действителност е лятна рокля. Направих я за Събирането миналата година, когато Бранаг за пръв път ми направи предложение. Промених решението за тоалета си. Знаех, че ще бъдем вътре и започнем ли да празнуваме, ще стане топло.
Джондалар дойде при тях — явно беше, че и той намира Диджи за привлекателна. Когато и се усмихна, обаянието му, на което никой не можеше да устои, не само предаде чувството му, но и донякъде го засили, с което предизвика неизбежната реакция. Диджи подари на високия хубав мъж с пронизителните сини очи топла и подкупваща усмивка.
Талут се приближи към тях с огромен поднос храна в ръка. Айла го зяпна с отворена уста. Той беше с фантастична шапка, която стърчеше толкова високо на главата му, че закачаше тавана. Беше изработена от лицева кожа, боядисана в няколко цвята, украсена с различни видове козина, включително дълга пухкава опашка от катерица, която висеше на гърба му, а от двете страни на главата му стърчаха върховете на два сравнително малки мамутски бивници, които се допираха като сводове на входна арка. Туниката, която стигаше до коленете му, беше в наситено кафяво — поне тези нейни части, които тя виждаше. Предната и част бе така богато украсена със сложна шарка от бивникови мъниста, животински зъби и разнообразни раковинки, че кожата почти не се виждаше.
Освен това, на врата му имаше тежка огърлица от нокти и кучешки зъб на пещерен лъв, редуващи се с кехлибар; от нея висеше бивникова плочка със загадъчни знаци. Кръстът му беше ниско опасан с широк колан от черна лицева кожа, завързан отпред с връзки, които висяха на пискюли. От една примка на колана висяха кинжал, направен от изострен връх на мамутски бивник с удобна за хващане дръжка, инкрустирана с кръстосващи се тънки ленти, кания от необработена кожа с кремъчен нож с дръжка от бивник и кръгъл предмет във формата на колело, разделен със спици, на които бяха провесени на каишки кесия с няколко кучешки зъба и, най-забележителното украшение, пухкавия край от опашка на пещерен лъв. Ресни от дълги мамутски косми, които почти замитаха земята, разкриваха, когато се движеше, че и панталоните му бяха украсени като туниката му.
Блестящите му боти също бяха изключително интересни, не заради орнаментите си, защото нямаше такива, а поради отсъствието на какъвто и да било забележим шев. Сякаш бяха направени от едно цяло парче лицева кожа, оформено точно по крака му. Това беше една от няколкото загадки, на които по-късно Айла щеше да потърси отговор.
— Джондалар! Виждам, че си намерил тук двете най-красиви жени! — възкликна Талут.
— Прав си — усмихна му се Джондалар.
— Не бих се поколебал да се обзаложа, че тези двете могат да спечелят първото място по красота във всяка компания — продължи Талут. — Ти си пътувал много, видял си свят какво ще кажеш?
— Не бих оспорил твърдението ти. Виждал съм много жени, но никъде не съм срещал по-красиви от тези тук — каза Джондалар, гледайки право към Айла. След това се усмихна на Диджи. Диджи се разкикоти. Хареса и задирянето, но нямаше съмнение къде е сърцето на Джондалар. А Талут винаги и правеше екстравагантни комплименти; тя бе негова призната потомка и наследничка, дъщеря на неговата сестра, която бе дъщеря на майка му. Обичаше децата от своето огнище и се грижеше за тях, но те бяха на Нези и наследници на Уимез, нейният брат. Тя беше осиновила и Ранек, тъй като майка му беше починала, което го правеше едновременно дете на огнището на Уимез и негова законна рожба и наследник, но това беше изключение.