Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Да, можем ли да помогнем? — добави и Джондалар.
— Разбира се, нали е за конете — отбеляза Диджи, — чакай само да ти дам да облечеш някоя моя стара дреха, Айла. Работата е мърлява. Дали няма нещо от Талут и Дануг за Джондалар?
— Ще му намеря нещо — обеща Нези.
— Ако все още не ви е минал меракът, когато свършим, можете да дойдете да помагате при строежа на новата землянка, която двамата с Тарнег ще изградим, за да положим началото на нашия бивак… след като се съберем с Бранаг — добави Диджи с усмивка.
— Запали ли някой огнищата в сауните? — попита Талут. — Когато привършим тук, всички ще искат да се почистят, особено след като тази вечер ще имаме празненство.
— Уимез и Фребек ги запалиха рано сутринта. Сега носят още вода — отвърна Нези. — Крози и Манув отидоха с Лати и децата да наберат пресни борови клонки — те придават приятно ухание на сауните. И Фрали искаше да иде с тях, но аз си помислих, че за нея не е добре да се катери и спуска по хълмове, затова я помолих да наглежда Ридаг. Оставиха я да гледа и Хартал. Мамут също е зает с приготовления за церемонията тази вечер. Имам чувството, че ни готви някаква изненада.
— А, Талут…, Когато излизах, Мамут ме помоли да ти кажа, че има поличби за добър лов след няколко дни. Иска да знае дали би желал да направи Търсене — рече Барзек.
— Наистина има поличби за добър лов — отвърна едрият водач. — Та вижте снега! Отдолу е мек, а отгоре се топи. Ако свие студ, ще се образува ледена кора, а животните винаги затъват при такъв сняг. Да, мисля, че идеята е добра.
Всички се навъртаха около огнището, където една голяма необработена кожа, пълна с ледена вода от реката, бе окачена на стойка точно над пламъците. Речната вода само подпомагаше топенето на снега, който изсипваха вътре.
След разтапянето му водата се изгребваше с кошници и се изсипваше върху друга голяма, петниста и мръсна кожа, постлана във вдлъбнатина на земята. Към водата се прибавяше специалната почва, донесена от речния бряг и сместа се разбъркваше докато се получи еднородна гъста и лепкава глинена каша. Няколко души се покачиха върху новата, покрита с чимове пристройка с водоустойчиви кошници, пълни с фината, гладка и течна кал и с помощта на черпаци започнаха да заливат двете страни на конструкцията. След като ги наблюдаваха известно време, Айла и Джондалар се присъединиха към тях. В долния край други разстилаха сместа, за да може цялата повърхност да се покрие с дебел пласт.
Жилавата, лепкава глина, промита и раздробена на фини частици от реката, не абсорбираше вода. Беше непромокаема. През нея не можеше да проникне нито дъжд, нито суграшица, нито топящ се сняг. Дори и мокра, тя бе водоустойчива. След като изсъхнеше, с течение на времето повърхността ставаше доста твърда и често служеше като удобно място за складиране на предмети и инструменти. При приятно време беше подходящо място за отмора, за приемане на гости, за шумни дискусии или за спокойно съзерцание. Децата се качваха горе, когато идваха посетители, или когато искаха да наблюдават нещо без да пречат, а когато бе нужна публика или имаше нещо за гледане, всички използваха покрива като място засядане.
Разбъркаха още глина и Айла качи горе една тежка кошница. На ръба тя неволно я разсипа и се опръска. Но това беше без значение. Вече цялата беше окаляна, както и всички останали. Диджи бе права. Работата наистина беше мърлява. Когато приключиха със стените, те се изнесоха по-надалеч от ръба и започнаха да замазват покрива, но когато куполовидната повърхност бе покрита с мокра, хлъзгава кал, ходенето по покрива стана опасно.
Айла изсипа последната кал от кошницата си и проследи с поглед бавното и движение надолу. Обърна се и понечи да тръгне, без да внимава къде стъпва. Преди да се усети, тя се плъзна и изгуби равновесие. Цопна в прясната, мека глина, която току-що бе изсипала, хлъзна се и полетя надолу отвъд заобления ръб и покрай стената на пристройката за конете, издавайки неволен писък.
Следващият миг, точно преди да достигне земята, тя усети как нечии ръце я хванаха и стреснато вдигна очи. Погледът и се спря на изпръсканото с кал и засмяно лице на Ранек.
— Това е единият от начините, да се разстели по стената — каза той, помагайки и да се задържи на крака, докато тя възвръщаше самообладанието си. После, без да я изпуска от прегръдките си, добави — Ако искаш да го направиш отново, ще те чакам тук.
Тя усети топлина на мястото, където той докосваше хладната кожа на ръката и и напълно съзнаваше, че тялото му е притиснато към нейното. Тъмните му очи, блестящи и дълбоки, бяха изпълнени с копнеж, който изтръгна неканен отклик в дълбините на женствеността и. Тя потръпна и преди да сведе поглед, усети, че се изчервява и се отдръпна от него.