Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Всички хора в бивака се радваха на възможността да се поперчат с най-хубавите си дрехи и накити и Айла се стараеше да не задържа прекалено дълго погледа си върху един или друг човек. Туниките им бяха с различни дължини, с или без ръкави, с разнообразни цветове и оригинална украса. Мъжките бяха по-къси, по-пищно украсени, а самите мъже обикновено носеха нещо и на главите си. Жените по принцип отдаваха предпочитание на У-образните подгъви, макар че Тюли бе облякла нещо като риза с колан върху панталони. Дрехата и бе осеяна със сложни художествени орнаменти, с мъниста, раковинки, зъби, резбован бивник и ней-вече тежки парчета кехлибар. Макар че не носеше шапка, косата и бе така умело прибрана и украсена, че изглеждаше като шапка.
Но най-необичайната от всички туники беше тази на Крози. Вместо да се събира в една точка отпред, тя беше скроена диагонално, със заоблен връх от дясната и страна и кръгъл изрез от лявата. Най-смайващ, обаче, беше цветът и. Беше бял, не белезникав или слонова кост, а чисто бял с ресни и украшения, сред които имаше и бели пера от голям северен жерав.
Дори децата бяха облечени представително, като за церемония. Когато Айла видя, че Лати стои права в края на групата, която кръжеше около нея и Диджи, тя я покани да им покаже тоалета си, като фактически я канеше да се присъедини към тях. Лати изрази мнението си за начина, по който Айла носеше мънистата и раковинките, които Диджи и беше дала и си помисли, че и тя ще опита да ги носи така. Айла се усмихна. Тя не бе успяла да измисли начин, по който да ги прикрепи към косата си, затова най-сетне ги бе усукала заедно и увила около главата си през челото — така, както носеше прашката си. Лати беше бързо въвлечена в общите задявки и се усмихна срамежливо, когато Уимез и каза, че изглежда добре — екстравагантен комплимент от лаконичния мъж. След Лати и Ридаг бързо се присъедини към тях. Айла го взе в скута си. Неговата туника бе изработена по модела на дрехата на Талут, но с много по-малко орнаменти. Иначе би била твърде тежка за него. Церемониалните одежди на Талут тежаха няколко пъти повече от самия Ридаг! Малцина можеха да носят дори само украсата на главата му.
Но Ранек не бързаше да се появи. Айла няколко пъти забеляза отсъствието му, но когато най-сетне го зърна, действително се удиви. Всеки от присъстващите с удоволствие показваше на Айла облеклото си, просто, за да види реакцията и а тя бе толкова радостна и впечатлена, че никак не я прикриваше. Ранек я беше наблюдавал и искаше да остави у нея незабравим спомен, затова се върна в Лисичето огнище, за да се преоблече. Беше издебнал удобен момент, наблюдавайки я от Лъвското Огнище, и се бе промъкнал до нея, докато тя бе увлечена в разговор. Когато Айла обърна глава, той ненадейно се озова пред нея и по удивения и поглед разбра, че е постигнал желания ефект.
Кройката и стилът на неговата туника бяха необикновени; вталеният и корпус и широките разперени ръкави рязко я отличаваха от другите и издаваха чуждия и произход. Не беше от туниките на Мамутоите. Беше я получил срещу размяна и цената и беше много висока, но от пръв поглед бе решил, че непременно трябва да я притежава. Преди няколко години обитателите на един от северните биваци бяха провели търговска експедиция до западните народи, които имаха далечна родствена връзка с Мамутоите и бяха дали тази риза на водача като паметен знак за двустранните им връзки и по-нататъшното им приятелство. На него никак не му се искаше да я загуби, но Ранек беше толкова настойчив и накрая му предложи толкова много за нея, че водачът не можа да устои.
Повечето от одеждите на хората от Лъвския бивак бяха боядисани в нюанси на кафяво, наситено червено, тъмно-жълто и богато украсени със светли бивникови мъниста, зъби, раковинки и кехлибар, акцентирани с кожи и пера. Туниката на Ранек беше с белезникав оттенък, почти слонова кост, но по-наситен от истинското бяло и той знаеше, че това поразително контрастира с тъмната му кожа, но още по-впечатляваща беше украсата. Както предната страна, така и гърбът на туниката бяха използвани за фон на картина, изработена от таралежови бодли и фини шнурове, които бяха боядисани в силни, ярки, основни тонове.
На гърдите бе изписана стилизирана фигура на седнала жена, изобразена посредством подредени концентрични кръгове в червени, оранжеви, сини, черни и кафяви оттенъци; един набор от кръгове представляваше корема и, други два — гърдите и. Полуокръжности, вписани в окръжности изобразяваха нейните хълбоци, рамене и ръце. Главата представляваше композиция, разположена върху триъгълник; различаваха се заострена брадичка и плоско теме, а вместо черти, на лицето бяха изрисувани загадъчни линии. В средата на гръдните и стомашните кръгове, очевидно с цел да се изобразят зърната и пъпа, имаше ярко червени гранати, а около плоското теме на главата беше прокаран наниз от цветни камъни — зелени и розови турмалини, червени гранати, аквамарини. На гърба на ризата беше изобразена същата жена, погледната отзад, като концентрични окръжности или части от тях обрисуваха хълбоците и раменете и. Същата поредица цветове беше повторена няколко пъти по разкроените краища на ръкавите.