Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Когато момчетата минаха през Лисичето огнище, те кимнаха на ваятеля и той им отвърна с усмивка. Тя стана още по-голяма, когато Ранек отново насочи вниманието си към Огнището на Мамута, което той от известно време наблюдаваше. Айла току-що се бе появила и стоеше пред завесата като оправяше туниката си с подръпване. Макар че не пролича по мургавата му кожа, когато я видя, той се изчерви, Усети, че сърцето му се разтуптя и слабините му се напрегнаха.
Колкото по-често я виждаше, толкова по-изящна ставаше тя. Дългите слънчеви лъчи, нахлуващи през димоотвода като че ли нарочно падаха върху нея — поне на него така му се струваше. Искаше да запомни този момент, да изпълни очите си с образа и. Мислеше за нея с пламенни хиперболи. Буйната и великолепна коса, падаща на меки вълни около лицето и, беше като златист облак, който си играе със слънчевите лъчи; естествените и движения въплъщаваха цялата грация в света. Никой не знаеше за мъката, която беше изживял, докато я нямаше, или щастието, което почувствува от това, че тя става една от тях. Намръщи се, когато Джондалар я видя, отиде при нея и я прегърна собственически, после застана между двамата и я скри от погледа му.
Закрачиха заедно към него на път за първото огнище. Тя спря, за да разгледа екрана с очевидно страхопочитание и възхищение. Джондалар мина зад нея, когато, движейки се по пътеката, приближиха Лисичето Огнище. Ранек видя, че Айла радостно се изчерви, когато го видя, преди да успее да сведе очи. Високият мъж също почервеня, когато видя Ранек, но от погледа му стана ясно, че чувството, което го вълнуваше, не беше радост. И двамата не откъсваха очи един от друг, докато Джондалар и Айла прекосиха огнището — силният гняв и ревност на Джондалар бяха очевидни, докато Ранек полагаше неимоверни усилия да изглежда самоуверен и циничен. Погледът му автоматично се прехвърли върху мъжа зад Джондалар, мъжът, който бе същината на духовността в бивака, и неизвестно защо се почувствува малко сконфузен.
Приближиха първото огнище и излязоха през преддверието. Айла започна да разбира защо не беше забелязала припрени приготовления за празненство. Нези ръководеше отстраняването на спаружени листа и димяща трева от изкопаната в земята дупка за печене на месо и ароматите, които се носеха оттам, предизвикваха обилно отделяне на слюнка у всички. Подготовката бе започнала още преди да идат на реката за глина и гозбите се бяха готвили през цялото време, докато работеха. Сега оставаше само да бъдат поднесени на гладните обитатели на бивака.
Първото блюдо бе набор от разнородни, кръгли и твърди корени, богати на скорбяла, чието приготовление отнемаше твърде дълго време; след тях поднесоха кошници със смес от костен мозък, боровинки и различни счукани и смлени семена — щир и смес от житни и маслодайни растения. След часове задушаване се бе получила тежка маса, подобна на пудинг, запазваща формата на кошницата и след изваждането и от нея; макар да не бе сладка, въпреки че боровинките и придаваха лек плодов аромат, гозбата бе много вкусна. След това изнесоха цял мамутски бут в собствен сос, получил се от парата и топенето на дебелия слой тлъстина; месото направо се топеше в устата.
Слънцето залязваше и остър порив на вятъра подгони всички да се приберат вътре, взимайки храната със себе си. Този път, когато поканиха Айла първа да си избере порция, тя не беше вече толкова срамежлива. Това пиршество бе в нейна чест и макар че все още не и бе лесно да бъде в центъра на вниманието, поводът и доставяше радост.
Диджи седна до нея и Айла неволно се загледа в младата жена. Буйната, червеникаво кестенява коса на Диджи беше изпъната назад и навита на спирала на темето и. В нея беше вплетен наниз от кръгли мъниста от бивник, всяко, от които бе ръчно изваяно и пробито и се открояваше на контрастния фон. Беше облечена в дълга свободна рокля от еластична лицева кожа — Айла си помисли, че е дълга туника — която падаше на меки гънки от пристегнатата и с колан талия, боядисана в тъмнокафяво, с леко бляскав оттенък. Беше без ръкави, но широка в раменете, което създаваше впечатление за къси ръкави. Червеникавокафяви ресни от мамутска козина, прихванати на раменете и врата от платка с остро деколте, се спускаха по гърба и гърдите и и стигаха до под кръста.
Деколтето и беше акцентирано от троен наниз от бивникови мъниста, а на врата си имаше огърлица от конични раковинки, между които бяха вмъкнати цилиндърчета от липа и парченца кехлибар. На дясната и ръка, над лакътя, имаше бивникова гривна с орнаменти във формата на обърнато V, чийто модел се повтаряше в редуващи се охрено червено, жълто и кафяво на колана, изплетен от частично боядисан животински косъм. На примка на колана беше закачен кремъчен нож с дръжка от бивник в ножница от необработена кожа, а на друг клуп висеше долната част на кух черен рог от зубър, който служеше за чаша и бе талисманът на Огнището на Зубъра.