Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Ето, можеш да седнеш между Тюли и мен — предложи Нези и отмести на една страна пълното си тяло, за да и направи място. Тюли се премести на другата страна. Тя също бе едра жена, но по-голямата част от внушителната и плът бе мускулеста маса, макар че налетите и женски форми не оставяха съмнение за пола и.
— Искам първо да отмия част от калта — обясни Диджи. — Сигурно и Айла ще стори същото. Видяхте ли я как се плъзна от покрива?
— Не. Удари ли се, Айла? — попита Фрали загрижено и с леко неудобство заради напредналата си бременност.
Преди Айла да успее да отговори, Диджи се засмя:
— Ранек я хвана и трябва да ви кажа, че съвсем не изглеждаше нещастен.
Думите и бяха посрещнати с усмивки и кимания.
Диджи вдигна един леген от череп на мамут, наля вътре гореща и студена вода, като с горещата случайно загреба и едно борово клонче, после посегна към тъмна купчина от някаква мека материя и издърпа една стиска за Айла и една за себе си.
— Какво е това? — попита Айла, усещайки в ръката си приятната, копринено мека консистенция на материята.
— Мамутска вълна — отвърна Диджи. — Долният слой, с който се покриват през зимата. Всяка пролет мамутите се освобождават от нея на големи кичури, които се измъкват изпод дългата външна козина. Закача се за храсти и дървета. Понякога може да се събере и от земята. Топни я във водата и я използвай, за да отмиеш калта.
— И коса кална — отбеляза Айла. — Трябва да измия.
— Ще се измием по-добре после, след като се поизпотим.
Изплакнаха се сред облаци от пара, а после Айла седна между Диджи и Нези. Диджи се облегна назад, затвори очи и въздъхна със задоволство, но Айла се вглеждаше в присъстващите и се чудеше защо ли всички седят заедно и се потят. Лати, която седеше от другата страна на Тюли, и се усмихна. Тя отвърна на усмивката и.
При входа настъпи раздвижване. Лъхна я студен въздух и Айла усети колко и е горещо. Всички погледнаха нагоре, за да видят кой идва. Ръги и Туси се втурнаха надолу, следвани от Трони, която носеше Нуви.
— Трябваше да накърмя Хартал — обяви Трони на всеослушание. — Торнек искаше да го вземе със себе си в сауната и не ми се щеше малкият да капризничи.
Очевидно тук не се допускаха мъже, но нима това се отнасяше и за малките момченца? — зачуди се Айла.
— Всички ли мъже са в, сауната, Трони? Може би трябва да се погрижа за Ридаг — каза Нези.
— Той влезе с Дануг. Мисля, че мъжете са решили този път да се съберат всички, като вземат дори и децата.
— Фребек взе Ташер и Крисавек — спомена Туси.
— Време е да започне да проявява повече интерес към тези момчета — измърмори Крози. — Не беше ли това единствената причина, поради която се свърза с него, Фрали?
— Не, мамо. Това не беше единствената причина.
Айла се изненада. Никога преди не беше чувала Фрали да възразява на майка си, дори и в мека форма. Изглежда това не направи впечатление на останалите. Може би тук, където се събираха само жените, Фрали не се притесняваше, че думите и ще се изтълкуват като вземане на страна в спора. Крози се бе облегнала назад, със затворени очи; удивително бе колко много дъщеря и приличаше на нея. Всъщност, приликата между двете беше прекалено голяма. Абстрахирайки се от големия и корем, издаващ напредналата и бременност, Айла забеляза, че Фрали бе толкова слаба, че изглеждаше едва ли не на възрастта на майка си. Глезените и бяха подути. Това не беше добър признак. Щеше и се да и даде да я прегледа, после си помисли, че тук, в сауната, това вероятно бе възможно.
— Фрали, глезени много отичат? — попита Айла с леко колебание.
Всички поизправиха гърбове и зачакаха отговора на Фрали, сякаш внезапно се бяха досетили за намеренията на Айла. Дори Крози наблюдаваше дъщеря си без да пророни нито дума.
Фрали сведе очи към краката си, сякаш оглеждаше подутите си глезени. След като помисли малко, тя вдигна поглед.
— Да. Напоследък все отичат.
Нези въздъхна с такова облекчение, че всички я чуха.
— Все още повръщаш сутрин? — попита Айла, накланяйки се напред.
— С първите ми две деца не съм повръщала толкова дълго.
— Фрали, ще дадеш на мен… да те прегледам? Погледът на Фрали се плъзна по лицата на жените.