Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Част от дървения материал си доставяха от крайречните долини, но за строителни цели използваха главно кости от мамути, които се намираха в по-голямо количество. Костите на мамутите, убити от тях по време на лов, съставляваха само малка част от количеството, което използваха. Преобладаващото болшинство от строителните им материали беше подбрано от огромната купчина кости на завоя до реката. Част от костите си доставяха от изкълваните от лешояди трупове, които намираха в близката степ, но голямото значение на застланата с трева обширна равнина се измерваше с друг вид материали, които си доставяха от нея.
Всяка година мигриращите стада северни елени хвърляха рогата си, за да могат на тяхно място да израснат нови, и всяка година те ги събираха. За да се завърши жилището, рогата се навързваха едни за други, образувайки здрава преплетена рамка, подкрепяща куполовиден покрив, в средата на който се оставяше дупка, за да излиза дима. След това върбови клони от речната долина се навързваха заедно докато се получеше дебела рогозка, която се полагаше напряко; с нея обвиваха и обезопасяваха рогата, след което я спускаха по стената, за да се образува здрава основа над покрива и стената; после за върбовите клонки чак до земята завързваха още по-дебел слой от суха трева, който се състоеше от прихлупващи се части, за да се оттича водата. Върху тревата поставяха пласт гъсти чимове. Част от необходимите за пристройката чимове бяха извадили от мястото на изкопа, а останалите си бяха набавили от околността.
Стените на цялата конструкция бяха дебели 3–4 фута, но за да се завърши постройката трябваше да се добави още един последен слой.
Когато Талут привърши подробното описание на изграждането на землянката, те стояха отвън и се възхищаваха на новата конструкция.
— Надявах се времето да се изясни — каза водачът. — Трябва да я довършим. Не знам колко време би устояла без завършващия слой.
— Колко дълго устоява обикновено една землянка? — попита Джондалар.
— Един човешки живот, а понякога и повече. Но землянките са зимни жилища. Обикновено през лятото ги напускаме заради Лятното събирате, заради големия лов на мамути и други пътешествия. Лятото е време за пътуване, за събиране на растения, за лов и риболов, за търговия и гостуване. Когато заминаваме, оставяме повечето от нещата си тук, защото се връщаме всяка година. Лъвският бивак е нашият дом.
— Ако очакваш тази пристройка да бъде дълго време дом на конете на Айла, най-добре ще е да я довършим, докато все още имаме възможност — подхвърли Нези, докато двете с Диджи полагаха на земята голяма тежка кожа с вода, която бяха напълнили от частично замръзналата река и извлекли нагоре по склона.
После пристигна Ранек, който носеше инструменти за копаене и влачеше тежка кошница, пълна със сбита мокра пръст.
— Не съм чувал някой да е правил землянка, или даже част от землянка, през този късен сезон — рече той.
Непосредствено След него вървеше Барзек.
— Опитът ще бъде интересен — отбеляза той, като постави на земята втора кошница с гладка кал, която бяха изкопали от точно определено място на речния бряг.
В този момент се появиха и Дануг и Друез, носещи още кошници с мокра кал.
— Трони пали огън — обясни Тюли и сама вдигна тежката кожа, която Нези и Диджи бяха донесли. — Торнек и още няколко души трупат сняг, за да се разтопи като кипнем тази вода.
— Бих искала помогна — изрази желанието си Айла, като същевременно се чудеше дали щеше да има някаква полза от помощта и.
Всички останали изглежда знаеха точно какво да правят, а тя нямаше и представа какво става, камо ли да знае как би могла да им съдейства.