Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Когато се обърна, за да тръгне, Мамут улови погледа му и му махна. Високият млад мъж се запъти към високия стар шаман.
— Ако не си зает, бих могъл да се възползвам от твоята помощ — каза Мамут.
— Ще ми бъде драго да ти помогна. Какво мога да направя? — попита Джондалар.
В дъното на една складова платформа Мамут му показа четири дълги пръта. Като ги разгледа отблизо, Джондалар разбра, че не са дървени, а изцяло от бивник; извити мамутски бивници, които бяха оформени и изправени. Тогава старецът му подаде голям каменен чук с дръжка. Джондалар се спря, за да го разгледа добре, защото досега не беше виждал такъв. Целият беше покрит с необработена кожа. Напипа един жлеб, който обикаляше големия камък и по който минаваше върбово лико — с него долната част бе завързана за дръжка от кост. Целият чук беше увит във влажна, необработена кожа — личеше, че само е била остъргана, за да се премахнат нечистотиите. Изсъхвайки, суровата кожа се свиваше като капсуловаше както камъка, така и дръжката в твърда и здрава кожена обвивка, придържайки двата елемента плътно прилепнали.
Шаманът го поведе към огнището и като повдигна една папурена рогозка му показа дупка с отвор около петнадесет сантиметра, която беше пълна с малки камъни и парчета кости. Извадиха ги и Джондалар донесе единия от бивниковите прътове и спусна края му в дупката. Докато Мамут го държеше изправен, Джондалар вклини камъните и костите в основата му и добре ги наби с каменен чук. Когато прътът беше здраво забит, забиха още един, после трети, така че да се образува дъга около и малко встрани от огнището.
След това старецът извади един пакет, разгъна го с много внимание и почит и извади от него навит на руло лист от полупрозрачен материал, подобен на пергамент. Когато го разви, Джондалар видя, че на него са нарисувани няколко малки животински фигурки — мамут, птици, а между тях — пещерен лъв; имаше и странни геометрични шарки. Изпънаха и завързаха листа за правите бивникови пръти и така зад огнището се образува полупрозрачен изрисуван екран. Джондалар се отдръпна няколко крачки, за да улови цялостния ефект, след това се вгледа в съоръжението по-внимателно и с любопитство. Полупрозрачна материя можеше да се получи от черва, след като се отворят, почистят и изсушат, но този екран беше направен от нещо друго. Предположи какъв бе произходът на материала, но не бе съвсем сигурен.
— Не е направен от черва, нали? Ако беше така, трябваше да са съшити, а това е едно цяло парче. — Мамут кимна в знак на съгласие. — Тогава трябва да е ципестият слой от вътрешната страна на кожата на много голямо животно, която по някакъв начин е свалена без да бъде разкъсана.
Старецът се усмихна:
— Мамут. — отвърна той. — Бял женски мамут.
Джондалар отвори широко очи и отново се вгледа в екрана със страхопочитание.
— Всеки бивак получи част от белия женски мамут, когато той изпусна своя дух по време на първия лов от Лятното събиране. Повечето биваци искаха нещо бяло. Аз помолих за това; наричаме го сенчеста кожа. Тя не е така плътна, както другите бели парчета, и не може да се покаже на всички, за да се демонстрира силата и, но аз вярвам в това, че по-недоловимото е по-силно. Това е нещо повече от едно малко парче; то е обгръщало вътрешния дух на цялото.
Ненадейно в пространството в средата на Огнището на Мамута се втурнаха Брайнан и Крисавек; те тичаха по пътеката откъм огнищата на Зубъра и Жерава и се гонеха. Строполиха се един върху друг, започнаха да се боричкат и едва не се блъснаха във финия екран, но се спряха, когато Брайнан видя тънката подбедрица на дълъг крак, която им преграждаше пътя. Вдигнаха очи право към изрисувания мамут и ахнаха. После погледнаха към Мамут. За Джондалар лицето на шамана беше безизразно, но когато момчетата, съответно на седем и осем години, зърнаха шамана, те бързо станаха и като заобиколиха внимателно екрана, закрачиха към първото огнище, сякаш им се бяха скарали здравата.
— Имаха разкаян, почти уплашен вид, а ти не им каза нито дума, при това никога преди не са се плашели от теб — зачуди се Джондалар.
— Видяха екрана. Понякога, когато гледаш същината на мощен дух, виждаш собствената си душа.
Джондалар се усмихна и кимна, но не беше съвсем сигурен, че е разбрал какво иска да каже шаманът. „Говори като зеландони — помисли си младият човек, — изразява се многозначително, както често правеха хората като него“. Все пак не беше уверен, че иска да види собствената си душа.