Войната (Смъртоносната игра на човечеството)

Към края на 1961 година, когато Берлинската криза вече е отшумяла, Никита Хрушчов си дава сметка, че Съединените щати вече са разбрали, че неговите широко прокламирани твърдения за нарастващата ядрена боева мощ на Съветския съюз, и особено хвалбите за огромния парк междуконтинентални ракети, са преди всичко голям блъф. Ала това разкритие поставя Хрушчов под невиждан натиск както в собствената му страна, така и в международен план, затова през следващата година той поема риска да разположи тайно ракети с по-къс обсег на действие на територията на новия си съюзник — Куба. Целта му е да постави Съединените щати в обхвата на значителна съветска ракетна мощ и така да затвори стратегическата пропаст между двете държави. Но американците откриват тези ракети и ето как избухва Кубинската криза. Съединените щати обявяват официално, че ще направят блокада на Куба и започват подготовката за нахлуване в островната страна, в случай че Хрушчов откаже да оттегли ракетите си.

Най-интересното за Кубинската ракетна криза от гледна точка на ядрената стратегия, е, че никой не обръща внимание на концепцията за ограничената ядрена война. Хрушчов може и да е бил в далеч по-неизгодна стратегическа позиция от Кенеди, но надали някой се е съмнявал, че дори и малкото му бомбардировачи и ракети са в състояние да опустошат напълно редица американски градове независимо какво САЩ направят или не направят. Към края на 1962 година новият Едноцелево интегриран оперативен план вече е налице, заедно с всичките му опции за селективни и ограничени ядрени нападения, но пред лицето на истинската криза всички избират да се скрият зад относителното здравомислие на оригиналната формула на Бърнард Броуди за възпирането. На 22 октомври Джон Кенеди официално заявява, че Съединените щати ще считат „всяка ядрена ракета, изстреляна от Куба срещу която и да било нация от западното полукълбо като пряка атака на СССР срещу САЩ, която ще изисква масиран ответен удар срещу Съветския съюз“.193

Единственото успокоение насред тази невиждана криза се крие в уверенията, които президентът Кенеди получава от американското разузнаване, сочещи, че съветските ракети в Куба все още не разполагат със свои ядрени бойни глави. Следователно Кенеди решава да се концентрира върху спирането на съветските кораби, насочени към Куба, които биха могли да носят на борда си въпросните глави, като същевременно продължава с изпълнението на плановете по подготовката за инвазия в Куба, в случай, че Москва не се оттегли. И накрая това става — Хрушчов изтегля съветските ракети от Куба в замяна на американското обещание да не нахлуват на острова, а американците изтеглят своите ракети от Турция няколко месеца по-късно. Така, след тринадесет напрегнати дни, светът отново успява да си поеме спокойно дъх. Но тогава никой в Съединените щати не си дава сметка колко близо е бил този свят до ядрената война.