Децата на капитан Грант
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечо Обов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на капитан Грант». Краткое содержание книги:
Като доближи птиците на достатъчно разстояние, дивакът метна оръжието си в хоризонтална посока на 60 см над земята. Оръжието измина така около дванадесет метра и изведнъж, без да докосва земята, се издигна под прав ъгъл отвесно нагоре, изкачи се на около 30 м във въздуха, уби една дузина птици и като описа парабола, падна в краката на ловеца. Гленарван и другарите му бяха поразени. Не вярваха на очите си.
— Това е бумеранг! — каза Еъртън.
— Бумеранг! — провикна се Паганел. — Австралийският бумеранг.
И като дете се спусна да вдигне чудното оръжие, „за да види какво има в него“.
И наистина можеше да се помисли, че в него има някакъв механизъм, някаква внезапно отпусната пружина, която направлява полета му. Нищо такова нямаше.
Бумерангът се състоеше само от едно здраво и извито парче дърво, дълго 74 до 100 см. Дебелината му към средата беше около 7,5 см, а двата му края бяха заострени. Вдлъбнатата му страна влизаше навътре 1,3 см, а изпъкналата страна се състоеше от два много остри ръба. Това оръжие беше толкова просто, колкото и неразбираемо.
— Ето го знаменития бумеранг! — каза Паганел, след като разгледа внимателно този чудноват уред. — Парче дърво и нищо повече. Но защо в известен момент той напуска хоризонталното си движение и се издига във въздуха, за да се върне при този, който го е хвърлил? Учените и пътешествениците не са могли да обяснят това явление.
— Няма ли тук нещо подобно на обръчите, които, хвърлени по известен начин, се връщат на първоначалната си точка? — каза Джон Манглс.
— Или по-скоро — добави Гленарван — резултат на обратно движение, каквото наблюдаваме в билярдната топка, ударена в определена точка?
— Ни най-малко — отговори Паганел, — и в двата случая има една опорна точка, която определя обратното движение — земята за обръча и сукното за билярдната топка. Тук обаче опорна точка липсва, уредът не докосва земята и все пак се издига на значителна височина!
— Тогава как ще обясните това явление, господин Паганел? — запита леди Елена.
— Аз не го обяснявам, госпожо, а само констатирам факта. Няма съмнение, че движението на бумеранга се дължи на начина, по който той се хвърля, и на особената му форма. Начинът на хвърлянето е обаче тайна на австралийците.
— Във всеки случай той е много добре замислен… за маймуни — добави леди Елена, като погледна майора, който клатеше глава недоверчиво.
При това времето течеше и Гленарван помисли, че не бива повече да се бавят. Той тъкмо се готвеше да помоли другарите си да се върнат към колата, когато един туземец притича при тях и много развълнуван произнесе няколко думи.
— Аха! — каза Еъртън. — Забелязали са казоари.
— Какво! Касае се за лов ли? — запита Гленарван.
— Трябва да видим това — провикна се Паганел. — Сигурно е много интересно и може би ще употребят пак бумеранга.
— Какво мислите, Еъртън?
— Това няма да продължи дълго, милорде — отговори боцманът.
Туземците не губеха нито секунда. За тях да убият казоар е щастлив случай. Племето ще има храна за няколко дни. Затова ловците прилагаха цялата си ловкост, за да не пропуснат подобна плячка. Но как без пушки и без кучета успяват те да настигнат и убият такова пъргаво животно? Това беше интересното в зрелището, което искаше да види Паганел.
Ему или казоар без каска, наречен от туземците „мурек“, е животно, което започва да става много рядко в равнините на Австралия. Тази голяма птица, висока 75 сантиметра, има бяло месо, което много напомня месото на пуйка. На главата си има рогова черупка, очите й са светлокестеняви, клюнът й е закри-вен от горе на долу, пръстите на краката й са въоръжени с мощни нокти, крилата й, подобни на отрязани крайници, са малки и не й позволяват да лети, перата, за да не кажем руното й, са потъмни около врата и гърдите. Казоарът не може да лети, но затова пък бяга толкова бързо, че би надбягал и най-бързия състезателен кон. Той може да се хване само с хитрост, и то с голяма хитрост.
Ето защо при повика на туземеца десетина австралийци се разгънаха като стрелкови отряд. Това ставаше в една прекрасна равнина, където индигото растеше естествено и обагряше с цветовете си почвата в синьо. Пътешествениците спряха край една горичка от мимози.
При приближаването на туземците, половин дузина казоари се вдигнаха и побягнаха, за да се укрият на една миля по-далече. Щом видя къде се скриха, ловецът на племето направи знак на другарите си да спрат. Те се излегнаха на земята, а той извади от мрежата си две кожи от казуар, доста сръчно съединени една с друга, и ги нахлузи веднага. След това вдигна дясната си ръка над главата и започна да подражава, като се друсаше, на казоар, който търси храната си.