С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
— Не. Имах намерение да разкрия корупцията в шерифската служба.
— Корумпирана ли е?
— Бих заложила и последното си пени. Той прикрива следите на Пачетови точно както баща си едно време.
— Здравето му е под въпрос, нали?
— Предполагам.
Първите съобщения бяха, че трансплантацията на бъбрека е успешна. Лекарите бяха скептични, докато не стихнеше инфекцията, но в началото прогнозата бе благоприятна. Бореха се срещу отхвърлянето на органа чрез лекарства. Говореше се, че няма отрицателни странични усложнения. Дори и така, беше съмнително дали някога ще може да се върне на същата служба.
— А Дона Ди? Тя също е виновна, нали?
— Винаги е обичала Хъч. Ако бях изложила неговата продажност, тя също щеше да изпадне в немилост. Оказа се, че се наложи да дойде и да ме моли за живота му, както аз я молех в кабинета на шериф Джоли да не крие истината.
— Не заради това отказах Грейъм да стане донор, но сега и тя усети какво е да си отчаян — да ти отхвърлят и последната надежда.
— Ламър има ли семейство тук?
— Майка. Доколкото знам, и до ден-днешен не е разбрала за изнасилването.
— Значи отмъщение в тази насока би било безсмислено, нали?
— Освен че Грейъм би могъл да е единственият й внук.
— Честно, не знаеш ли кой е бащата?
— Не.
— Грейъм не е чувал…
— Не! И не желая да му казвам:
— Сигурно е питал откъде се е появил или кой е баща му?
— Аз съм омаловажила значението му. Грейъм приема факта, че съм единственият му родител.
Дилън се понамръщи колебливо.
— Може би засега. Но утре, вдругиден? Колкото по-голям става, толкова повече ще настоява да узнае кой го е заченал?
— Ако настъпи този момент, искрено ще му кажа, че не знам.
— Има начини да се установи. Чрез генетични отпечатъци на пръстите.
— Не желая да разбера. Няма значение. Той е мой. Мой! — подчерта тя с треперещ глас. — Ако знаех за болестта на Хъч и стерилността на Нийл, вероятно щях да задържа Грейъм в Ню Йорк. Не допусках, че той може да стане основен фактор в живота им. Страхувам се, Дилън! Ти сигурно смяташ, че преувеличих нещата днес следобед, но подлостта на Нийл и баща му ми е известна.
Очевидно бе, че е уплашена. Дилън инстинктивно протегна ръка към нея. Тя инстинктивно се отдръпна.
— Дяволите да го вземат, как ми се иска да не те плашех! Просто да те докосна. — Тъмнината сякаш засилваше дрезгавостта в гласа му. — Исках просто да те защитя, Джейд. Само това.
След няколко мига тя прошепна:
— Мисля, че нямам нищо против, ако ме докоснеш.
— Никога не бих те наранил — каза той, стана от стола и седна до нея на канапето. — Никога!
— Вярвам ти.
Обгърна я с ръце и се облегна назад с нея, настанявайки се удобно във възглавниците на канапето. Интимността на ситуацията я разтревожи. Стисна се за бицепсите му.
— Всичко е наред — прошепна той. — Спокойно. Ще те пусна, щом кажеш. Искаш ли?
След напрегнато колебание, тя поклати глава и се отпусна в ръцете на Дилън. Той беше разгърден, но тя не обръщаше внимание на това. Сложи глава на гърдите му. Косата й се разстла по кожата му и той почти изстена от удоволствие. Ръката й доверчиво стискаше неговата.
— Джейд?
— Хм?
— От онази нощ ли не можеш да се любиш?
— Не мога и не желая.
— Не искаш ли да пробваш?
— Опитвала съм. С Ханк.
— Ханк Арнет? — Усети ревност.
— Той беше влюбен в мен. Знаех го и не го желаех. Не исках и да го нараня. Непрекъснато му повтарях, че е безсмислено, че не мога да се променя. Не му давах никакви надежди. Но той е много упорит и не ме слушаше.
— Очевидно накрая се е убедил.
— Минаха години. Исках да възвърна обичта му и започнах да ходя на психолог. Стигнах до положение да го целувам нормално.
— Приятно ли ти беше?
— Доколкото бе възможно.
Ревността на Дилън се поуталожи. Все пак тя не каза твърдо, че целувките му са й харесали, както се бе изпуснала пред него.
— По това време почина Мич — продължи Джейд. — Ламър се появи за погребението. Срещата ми с него възкреси целия ужас. Накрая казах на Ханк, че не мога да имам сексуална връзка с никого. Беше невъзможно.
— Сподели ли му защо?
— Не. Поради това той се разсърди и не се виждахме няколко месеца. Един ден се върна и оттогава сме много добри приятели. Най-после го прие.
Дилън не желаеше да защитава каузата на Ханк, като й кажеше, че той е приятен човек и е трябвало да му даде повече шанс. Ханк бе в Ню Йорк, а Дилън — тук, успокоявайки я.
— Защо ми разказа за изнасилването, Джейд? — Когато тя вдигна глава и го погледна, той разбра, че няма основание да ревнува от Ханк или някой друг.