Гробище за домашни любимци
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #17
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Гробище за домашни любимци». Краткое содержание книги:
Реди пасианси дълго след полунощ.
Тъкмо когато за пореден път обръщаше картите върху масата, чу как се отвори задната врата.
„Каквото посееш, това ще пожънеш и то си е вечно твое“ — помисли си Луис Крийд.
Чу бавни стъпки, които се приближаваха, но не се обърна, а продължи да се взира в картите. Видя дама пика и я закри с дланта си.
Стъпките спряха зад него.
Настъпи тишина.
Ледена ръка докосна рамото му. Гласът на Рейчъл беше дрезгав, като че ли гърлото й беше пълно с пръст.
— Скъпи — промълви тя.
Нищо не заплашва семейството на Луис Крийд в новия дом в Мейн. Дом, зад който се вие пътека, водеща към малкото гробище за домашни любимци.
Тъжно място може би… но безопасно. Няма да обсеби сънищата ви, да се събудите с писък, облени с пот, обзети от ужас и зловещи предчувствия…
Родителите й втрещено я изгледаха, но Ели затвори очи с изражение на облекчение, подходящо на възрастен човек — навярно щеше да изглежда комично, ако лицето на момиченцето не беше восъчнобледо и обтегнато от напрежение.
Голдманови не разбираха какво става, но Рейчъл не можеше да им обясни внезапното си решение, както не можеше да обясни как лекия полъх на вятъра, който едва разклаща короните на дърветата, внезапно се превръща в ураган, способен да помете небостъргачи. Вече не вярваше, че дъщеря й несъзнателно е запаметила името на Виктор Пасков, когато съобщили за смъртта му по радиото.
— Виж какво, скъпа… — поде баща й. Говореше бавно и спокойно, както обикновено говорят на хората, изпаднали в истерия. — Струва ми се, че страховете ти са реакция от смъртта на Гейдж. Отлично разбирам, че двете с Ели сте претърпели силен стрес. Но знай, че рискуваш да рухнеш, ако…
Рейчъл безмълвно се изправи и отиде до телефона в коридора. Отвори указателя, откри номера на „Делта“ в графата „Аеролинии“ и го набра. Дори която я беше последвала, непрестанно бъбреше; казваше, че е по-добре Рейчъл да размисли, че заедно трябва да обсъдят какво да правят по-нататък, може би да съставят план… Ели също се приближи и застана зад баба си. Лицето й все още беше мрачно, но в очите й проблясваше надежда, която убеди Рейчъл, че постъпва правилно.
— Аеролинии „Делта“ — изчурулика приятен женски глас от другата страна на линията. — Казвам се Ким. Мога ли да ви помогна?
— Надявам се — каза Рейчъл. — Абсолютно необходимо е да замина за Бангор още тази вечер. Знаете ли… доста е спешно. Може ли да уредите нещо?
— Страхувам се, че се обаждате прекалено късно — колебливо отвърна служителката.
— Моля ви да направите всичко възможно — настоя Рейчъл и гласът й пресекна. — Ако върнат билет, ще го взема.
— Добре, госпожо. Моля не затваряйте — по линията настъпи тишина.
Рейчъл притвори клепачи и след миг усети как нечия студена ръка я докосна по рамото. Отвори очи и забеляза, че Ели стои до нея. Дори и Ъруин си шушукаха и от време на време поглеждаха към тях. „Зяпат ни като че сме откачени“ — уморено си помисли Рейчъл и се опита да се усмихне окуражаващо на Ели.
— Не им позволявай да те разубедят — промълви Ели. — Моля те, мамо.
— Не бой се, голяма сестричке — отвърна Рейчъл и потръпна. Откакто се бе родил Гейдж, двамата с Луис наричаха Ели „голяма сестричка“. Но сега не беше ничия сестричка, нали?
— Благодаря ти, мамо — прошепна Ели.
— Според теб е наложително да замина, така ли? Малката кимна
— И аз съм убедена в същото, скъпа. Но ще ми помогнеш, ако ми разкажеш нещо повече. Нима си разтревожена само от кошмарния си сън?
— Не — отговори Ели. — Сега… сега се страхувам от всичко. Страхът като че се движи вътре в мен. Усещаш ли го, мамо? Все едно, че е…
— Вятър?
Ели въздъхна и потръпна.
— Не можеш ли да ми обясниш по-точно? — продължи Рейчъл. — Не си ли спомняш повече подробности от съня?
Момиченцето напрегнато се замисли, сетне колебливо поклати глава.
— Спомням си, че сънувах татко, Чърч и Гейдж. Но нямам представа защо бяха заедно.
Рейчъл се наведе й силно я прегърна.
— Всичко ще бъде наред, ще видиш — каза тя, но не й олекна на сърцето.
— Ало, госпожо, чувате ли ме? — прозвуча гласът на служителката от резервациите.
— Да — отвърна Рейчъл и стисна още по-здраво слушалката и рамото на дъщеря си.
— Струва ми се, че измислих начин да отлетите тази вечер за Бангор. Но ще пристигнете много късно.
— Няма значение — прекъсна я Рейчъл.
— Имате ли писалка — прехвърлянето по аерогарите е доста сложно.
— Да — отговори Рейчъл и извади някакъв стар молив от чекмеджето на масичката, върху която стоеше телефонът. Внимателно изслуша обясненията на Ким и си записа необходимото на гърба на стар плик. Когато служителката изреди всички подробности, Рейчъл леко се усмихна и оформи буквата „О“ с палеца и с показалеца си, за да покаже на Ели, че всичко се урежда. Но самата тя още не беше сигурна, че ще успее. Разполагаше с минимално време за прекачване в различните самолети, особено в Бостън.
— Запазете ми място за всичките полети — каза тя на служителката. — Много благодаря, Ким.
Момичето си записа името й и номера на кредитната й карта. Когато затвори телефона, Рейчъл се чувстваше напълно изтощена, но доволна. Обърна се към баща си и попита:
— Татко, ще ме заведеш ли до летището?
— Навярно трябва да кажа не — отвърна Голдман. — Смятам, че трябва да предприема нещо, за да сложа край на тази лудост.
— Да не си посмял. — пронизително изкрещя Ели. — Мама не е луда, чуваш ли!