Молитвената песен

Брин гледаше смаяно привидението. Да не би то да искаше да каже, че Господарят на магиите се е върнал? Не, това беше невъзможно…

— Този глас, който говори на хората, е зловещ — изсвистя напевно Гримпонд. — Този глас е рожба на магията, рожба на съблазънта. Проявява се по различни начини — понякога чрез книга, понякога… чрез песен!

Брин се вцепени.

— Аз не съм от тях! — извика бързо тя. — Аз не използвам черна магия!

Гримпонд се изсмя.

— И те не я използват, девойко от Вейл. Черната магия използва тях. Там е ключът на всичко, което търсиш. Там се крие всичко, което искаш да узнаеш.

Брин се мъчеше да разбере.

— Говори още — подкани тя привидението.

— Още? Още какво? — Обгърнатата в мъгла фигура потръпна мрачно. — Искаш да ти кажа за очите — очите, които те следят, очите, които те дебнат зад всеки завой, зад всяко дърво? — девойката от Вейл се смрази. — С тези очи те гледа обичта, когато са очите, които командват кристала. С тези очи обаче те гледат и зли помисли, когато очите са невидими, дело на наследените ти способности. Ти виждаш ли? Отворени ли са очите ти? За разлика от очите на друида, когато беше жив, една черна сянка на времето, в което живееше. Те бяха затворени за по-голямата част от истината. Горкият Аланон, той не виждаше истината. Той виждаше само завръщането на Господаря на магиите. Виждаше онова, което беше единствено такова, каквото беше. Не го виждаше като нещо, което щеше да бъде. Заблуден, горкият Аланон. Дори и в смъртта той отиде там, където черната магия пожела да бъде. В края на живота си той беше изигран като първия глупак.

Брин се изуми.

— Черните скитници — те са знаели, че той пристига, така ли? Знаели са, че той ще отиде във Волфсктааг. Затова Джачайра беше там.

Смехът се усили и проехтя в мъгливата тишина.

— Истината се казва! Но само веднъж, може би. Не вярвай на думите на Гримпонд. Да говоря ли още? Да ти кажа ли за пътуването ти до Мейлморд с шута Принц на Лий и със загубената му магия? О, колко отчаяно се стреми той към тази магия, каква огромна нужда има от това, което ще го унищожи. Ти подозираш, че тя ще го унищожи, нали девойко от Вейл? Ами остави го тогава да я намери, нека се сбъдне желанието му и да стане един от всички, които преди са имали това желание и след като са го постигнали, са намерили смъртта си. Неговата силна ръка те води към подобна участ. Искаш ли да ти кажа как ще умреш?

Мургавото лице на Брин се напрегна.

— Кажи ми, каквото си искаш, привидение. Само че аз ще слушам само истината.

— Така ли? Аз ли трябва да преценявам кое е истина и кое не е, когато говорим за неща, които тепърва ще се случват? — Гласът на Гримпонд беше тих и предизвикателен. — Книгата на живота ти е разтворена пред мен, но има страници, които ще трябва да се пишат. Това, което трябва да се допише, ще бъде написано от теб, а не от думите, които може би ще кажа. Ти си последната от трима души, всеки, от които живее в сянката на другите двама, всеки, от които се мъчи да се освободи от тази сянка, да се разграничи и после да достигне до онези, които са били преди. Твоят път е най-тъмният на земята.