Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
— Този кучи син! „Америка ще трябва да разбере“, дрън-дрън!
— Гневът, господин президент, не е ефикасен начин за решаване на проблемите.
— Прав си — призна Дърлинг. Той помълча известно време, сетне се усмихна някак накриво. — Доколкото си спомням, ти си този, който се пали лесно.
Райън кимна.
— Да, сър, приписват ми такива неща.
— Е, това прави два големи проблема, с които трябва да се заемем след връщането си от Москва.
— Три, господин президент. Трябва да решим какво ще правим с Индия и Шри Ланка. — По изражението му разбра, че президентът си беше позволил да забрави това.
Дърлинг почти си бе позволил да забрави и друг проблем.
— Колко още ще трябва да чакам? — настоя госпожица Линдърс.
Мъри виждаше болката й дори по-ясно, отколкото я чуваше. Как да обясниш това на хората? Вече жертва на едно унизително престъпление, тя го изкара наяве и разкри душата си пред всякакви непознати. Развоят на събитията не беше забавен за никого, най-малко пък за нея. Мъри бе изкусен и опитен следовател. Знаеше как да утешава и да окуражава, как да притисне хората за информация. Той беше първият федерален агент, изслушал историята й и станал постепенно също толкова важна част от екипа, грижещ се за душевното й здраве, колкото доктор Голдън. След това бяха дошли други двама агенти, мъж и жена, които бяха по-тесни специалисти по такива случаи. След тях се появиха двама отделни психиатри, чиито кръстосани разпити неизбежно бяха донякъде враждебни, за да установят окончателно, че разказът й е верен до най-малката подробност, и същевременно да й покажат враждебността, с която щеше да се сблъска.
Мъри осъзна, че през това време Барбара Линдърс се превърна в по-голяма жертва от преди. Първоначално тя се е подготвяла да се разкрие пред Кларис, после, за да направи същото пред него, а сетне отново и отново. Сега я очакваше най-страшното изпитание, тъй като някои от членовете на юридическата комисия бяха съюзници на Ед Килти, а други щяха да вземат присърце задачата да разпънат свидетелката — или за да се докарат пред камерите, или за да демонстрират своята безпристрастност и професионализма си като адвокати. Барбара го знаеше. Мъри сам я беше превел през очакваните мъки, като дори я обсипа с най-ужасните въпроси, винаги предхождани от възможно най-внимателни встъпления от сорта на: „Едно от нещата, които могат да те попитат, е…“
Това си каза тежката дума. Барбара (сега бяха твърде близки, за да мисли за нея като за госпожица Линдърс) показа всичката смелост, която може да се очаква от жертва на престъпление, и дори повече. Куражът обаче не е нещо, което можеш да черпиш от въздуха. Той беше като банкова сметка. Можеш да теглиш само до един момент, след което е нужно да спреш и с времето да направиш нови вложения. Самото чакане, незнанието кога ще трябва да седне в залата на комисията и направи встъпителното си изявление пред ярките телевизионни прожектори, сигурността, че ще се наложи да разкрие душата си пред целия свят… Все едно крадец влизаше в банката нощ подир нощ, за да й открадне насъбраната с много труд вътрешна решителност.
За Мъри положението бе достатъчно трудно. Подготви случая си, имаше на разположение прокурор, но той бе най-близък с нея. Каза си, че е именно негова задача да покаже на тази дама, че мъжете не са като Ед Килти, че един мъж може да е също толкова отвратен от такива постъпки, колкото жените. Той беше нейният странстващ рицар. Опозоряването и окончателното затваряне на този престъпник сега бе дори повече негова цел в живота, отколкото нейна.
— Барб, не бива да се отчайваш, дете. Ще пипнем това копеле, ала не можем да го сторим както трябва, без… — Той оформяше думите и влагаше в тях убеждение, каквото не чувстваше. Откога политиката се намесваше в криминален случай? Законът бе нарушен. Разполагаха със свидетели, с физически доказателства, но сега въртяха на празен ход, което нараняваше тази жертва не по-малко от който и да е адвокат на защитата.
— Проточва се прекалено дълго!
— Още две седмици, може би три, и започваме действие, Барб.
— Слушай, зная, че нещо става. Да не мислиш, че съм глупава? Той вече не излиза да изнася речи, да открива мостове и тем подобни, нали така? Някой му е казал и сега гради защитата си, нали?
— Според мен това, което става, е, че президентът нарочно го държи изкъсо, така че когато бомбата избухне, той да не може да намери опора в голямата си обществена репутация при защитата. Президентът е на наша страна, Барб. Аз лично го запознах със случая и той заяви: „Престъпникът си е престъпник“, точно както и трябва.