Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
— Като чух за Лунния кораб, реших да дойда тук. Искам да го видя как излита… щом не мога да полетя с него. Ти какво ще кажеш, Удроу? Според тебе ще свърши ли работа?
— Ами ще видим — Удроу се огледа, после викна на някого, който седеше на бара. — Хей, Лес! Я си домъкни тук „кръвясалия поглед“ и ела да седнеш при нас.
Човекът се приближи. Беше дребничък, с големи длани като на жокей.
— Мога ли да ти представя капитан Лесли Лекроа, пилот на „Пионер“? — усмихна се синът ми. — Лес, запознай се с дъщеря ми Морийн.
— За мене е чест, госпожице. Но вие не може да сте дъщеря на Бил — твърде млада сте. И освен това сте хубава. А пък той е… ами нали виждате.
— Престанете, момчета. Аз съм майка му, капитане. Значи наистина сте капитан на Лунния кораб? Впечатлена съм.
Капитан Лекроа седна при нас. Забелязах, че „кръвясалия поглед“ беше също прозрачна напитка във висока чаша.
— Няма от какво да се впечатлявате — рече ми той. — Компютърният пилот върши цялата работа. Но аз ще я яздя… ако успея достатъчно дълго да избягвам Бил. Вземи си шоколадово еклерче, Бил!
— Усмихвай се, като го казваш, чужденецо!
— Бургер със сиренце? Поничка с желе? Купичка зърнени ядки с мед?
— Мамо, виждаш ли го какво прави, негодникът му с негодник. Опитва се да ме накара да си наруша диетата и току-виж съм му строшил ръцете. Или врата.
— Но защо, Удроу?
— Няма, няма. Но Лес си мисли, че ще го направя. Той тежи едва петдесет и седем килограма. Аз в най-добрата си форма, когато тренирам, тежа шейсет и шест, може и да си спомняш. Но в деня на изстрелването и часа „X“ трябва да тежа точно колкото него… защото ако вземе, че настине или се подхлъзне в банята и си счупи нещо, пази Боже, аз ще трябва да седна на мястото му и да се правя, че пилотирам. Не мога да го избегна — приех парите им. И са наели голям, грозен мъж да ме следва навсякъде, за да са сигурни, че няма да избягам.
— Не му вярвайте, мадам. Много внимателно минавам през вратите и не ям онова, което не отворят пред очите ми. А той има намерение в последния момент да ме осакати. Ама наистина ли е ваш син? Не може да бъде!
— Купих го от една циганка. Удроу, какво ще стане, ако не успееш да отслабнеш?
— Ще ми клъцнат някой крак — по малко, докато не стана точно петдесет и седем килограма. На космонавтите не им трябват крака.
— Удроу, винаги си бил голям палавник. На Луната ще ти трябват крака.
— Един стига за там. Гравитацията е една шеста от тукашната. Ей, ей го онзи големия и грозния, дето са го вързали да ме варди! Идва насам.
Джордж Стронг се приближи и се поклони.
— Драга госпожо! Виждам, че сте се запознали с капитана на Лунния ни кораб. И с резервния пилот Бил Смит. Мога ли да седна при вас?
— Мамо, познаваш ли го тоя? И тебе ли те наеха да ме следиш? Кажи ми, че не е вярно!
— Не е вярно. Джордж, резервният ви пилот е мой син — Удроу Уилсън Смит.
По-късно същата нощ на нас с Джордж ни се удаде да си поговорим на спокойствие и насаме.
— Джордж, синът ми разправя, че трябвало да отслабне до петдесет и седем килограма, за да може да полети, ако му се наложи, като резервен пилот. Вярно ли е?
— Да, съвсем вярно.
— Той не е тежал толкова от предпоследния клас на гимназията. Ако отслабне, а капитан Лекроа се разболее, подозирам, че Удроу ще е твърде слаб, за да се справи. Няма ли да е по-разумно да се приспособява теглото — така, както е при състезателните коне? Ако полети капитан Лекроа, сложете няколко оловни тежести; ако полети резервният пилот — махнете ги.
— Морийн, ти не разбираш.
Признах си, че не разбирам.
Джордж ми обясни от какво голямо значение е точното тегло на пилота за кораба. Конструкцията на „Пионер“ беше сведена до най-основните неща. Нямаше радиостанция — само навигационни инструменти, без които не можеше. Нямаше дори и стандартен скафандър против натиск — само гумен костюм против ускорение и шлем. Нямаше раница — само манерка на пояса. Отваряш вратата, пускаш флагчето с тежестта, грабваш две-три камъчета и се прибираш обратно вътре.
— Джордж, на мене не ми звучи както трябва. Няма да го казвам на Удроу — в крайна сметка той вече е голям (официална възраст — трийсет и пет, действителна — петдесет и три) — но се надявам капитан Лекроа да не се разболее.
Пак дълга пауза от онези, когато Джордж обмисля нещо неприятно.
— Морийн, това е абсолютна, строго секретна тайна. Изобщо не съм сигурен дали някой ще полети с този кораб.
— Проблеми ли?
— Проблеми с шерифа. Не знам колко време още бих могъл да мотая кредиторите. А няма вече към кого да се обърнем. Заложили сме си и ризите, така да се каже.